Дарина Илчева е от млад икономист Ямбол. Занимава се с пчеларство почти от дете, с пчелините се занимава цялото семейство. Дарина стопанисва пчелин със 120 кошера. В интервю за Фермер.БГ сподели, че за успешната работа и помагат спечелени проекти по европейски програми. Не е кандидатствала по мярка 112, но активно работи по Националната програма по пчеларство. „Вече два пъти съм ползвала средства от Националната програма по пчеларство за закупуване на кошери, което много ми помогна да увелича броя на пчелните семейства, които отглеждам. Досега съм разчитала и на средства по мярка 141“, споделя Дарина пред репортер на Фермер.БГ. Регистрирана е като земеделски производител от 2008 година, отношението й към пчеларството е наследено от родителите – баща й е потомствен пчелар. С Дарина се срещаме минути преди да бъде коронясана за Царица на фестивала на меда 2013 след Есенния фестивал на меда в София.

 

 

Как една млада жена решава да се занимава с пчеларство?
Истината е, че през целия си живот съм се учила малко по малко на пчеларство. Началото на самостоятелната ми работа като пчелар, работещ по европейски програми, съвпадна със завършването на средното ми образование. Започнах да уча в университет, но трябваше да си помагам финансово. Така започнах работа по проекти, което пък ми осигури от една страна възможност да развия пчелина и да увелича броя на пчелните семейства, които отглеждам, а от друга – занимавайки се с пчеларство да си помагам и финансово по време на обучението си.

 

Проблемите в сектор „Пчеларство“ са много. Какво те кара да продължаваш напред и да не се отказваш?
Наистина проблемите в пчеларството са много като най-сериозният от тях е липсата на субсидиране за брой регистрирано пчелно семейство. Знаете, че това единственото въдство, за което въпросът с директните субсидии на кошер не е решен, което силно затруднява работата ни. В същото време пчеларството е много интересен занаят, пчелите са много интересни сами по себе си, да не говорим, че продуктите, които те произвеждат са най-полезни за човешкото здраве. Аз, например, съм израсла с меда и пчелните продукти и не мога да и представя вкъщи да няма мед. Не бих се отказала – това е моята професия на този етап. Но смятам, че трябва законодателно да бъдат направени сериозни проблеми – както в националното законодателство, така и на европейско ниво, за да може този сектор да се развива нормално. През последните години и изкупната цена на българския мед не се е променяла – тя е в пъти по-ниска от тази в съседни на България страни. Ние, пчеларите, правим всичко възможно да оцеляваме в много трудни условия. Засега успяваме. Затова организираме и специализирани изложения, защото това е начин да покажем на хората истинския български мед и неговите качества.

 

Как успяваш да реализираш произведения мед?
На едро и на дребно. Тази година не беше много добра за нас, защото реколтата беше относително слаба. В единия от пчелините ми добивите са изключително ниски в резултат на системно третиране с препарати на рапичните ниви наоколо. Загубихме много от пчелните семейства в този пчелин, което доведе и до необходимостта да правим допълнителни инвестиции за възстановяването на броя кошери, което е и продължителен процес.

 

От януари започна новата Национална програма по пчеларство. Какви са очакванията ти?
Амбициите ми за следващата година са да кандидатсвам с проект за модернизация на стопанството, защото искам да подновя техниката, с която работя. Затова планирам да кандидатствам с проект за ново оборудване за преработка на меда, защото сега работя със стари центрофуги. За един малък пчелар е трудно сам да си закупи нова центрофуга, затова сега имам намерение да кандидатствам с проект по мярка 121.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!