Пътувайки, виждам колко занемарени и изоставени земеделски земи има и как постепенно природата си отмъщава на всички нас. Площите се самозалесяват, избуяват и след някоя друга година се губи стопанското предназначение на тази земя. Ето това е големият проблем, заявява Данчо Кощилаков, дългогодишен производител на плодове и зеленчуци и председател на Асоциация „Български пипер“.

Позиция: Трябва да има поземлен данък у нас!

Според него законопроектът, който предвижда въвеждането на поземлен данък у нас, не само няма да реши наболели проблеми в сектора, но има риск да доведе до негативни последствия.

Данчо Кощилаков: „Мое лично мнение е, че това предложение не е добро. Против съм ситуация, в която до 20 хил. дка няма да се плаща допълнителен данък, а над 20 хил. дка ще се плаща. Това предразполага измами. Тогава собствениците на много земя ще разделят площите на по 15-20 хил. дка през различни фирми и полза никаква. Като цяло идеята да няма едри земеделци е грешна, това е все едно да кажеш на някого с верига ресторанти, че трябва да плаща нещо допълнително като вина, защото има 20, а не 2 обекта. Трябва да се въвеждат политики, стимулиращи земеделието, а не обратното.

Редно е както, когато обработваш земя, да получаваш финансови стимули под формата на субсидии, така и да получаваш санкции, ако не обработваш земята или възпрепятстваш друг да го прави. 

Чести са случаите, в които се взима голям парцел и дадени части от него пустеят, защото някой, който го няма никакъв, решава, че не иска да дава под аренда земята си. Общината има право да я даде под аренда, но когато тя вече е занемарена, така наречените бели петна, никой не иска да я вземе. Освен това отдаването под аренда, когато не е общинска собственост, е за една година. Това е твърде несигурно, за да инвестираш ресурс, ако искаш да обработваш тази земя."

Кощилаков не е съгласен и с предложенията за унифициране на рентите по даден показател, но е радетел на районирането при отглеждане на земеделски култури. Според него това е логично и произтича от самите природни фактори, а съобразяването с тях е най-адекватният начин на земеделие.

Данчо Кощилаков: „Защо да няма райониране?! Днес в житниците на България се гледа лавандула. За ниското качество земя – 8-ма, 10-та категория, нека да дават повече пари, за да се обработват и там да се сее лавандула или овощни насаждения. Вместо това те се сеят в равното, където е подходящо за зърнено-житни култури. В Североизточна България вече отглеждат и рози. 

Научните институти настояваха още преди 20 години да има райониране. Примерно в Пловдивско и Пазарджишко да е плодове и зеленчуци, в Ловешко и Балкана – ягоди, малини. Знае се къде стават орехи и лешници, къде са житниците. 

Не само качеството на земята определя рентата, но и насажденията. Примерно аз съм засадил сливи върху земя шеста категория, където зърно не става, обаче плащам рента спрямо зърнено-житните, които са наоколо. Моята е по-скъпа, защото отглеждам трайно насаждение, взел съм земята не за 2 години, а за 25. Би следвало да няма такова общо правило за ренти – такъв тип земя, такава рента. Зависи дали третата категория е тук или в Добруджа, където климатичните условия са различни. Не е правилно да бъдат унифицирани. Да не говоря, че при определянето на дадени масиви има много субективна оценка и не са категоризирани правилно."