В страната сега има много залежал мед, а изкупните цени са изключително ниски, алармираха от бранша.

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

„Пчеларите няма как да си продадат меда на безценица. На едро в момента той се предлага на около 5 лева за килограм, но на места изобщо няма търсене“, коментира ситуацията за Агри.БГ Даниела Челебиева, председател на Регионалното сдружение на пчеларите в Шумен. 

През последните 20 години цената на изкупуване на килограм пчелен мед е била 1/40 от минималната работна заплата в страната. При сегашната минимална заплата от 780 лева, медът вече би трябвало да върви по 8-9 евро на едро, за да може да се компенсира поне малко инфлацията от последната година, става ясно от думите и. „В момента обаче тези цени са немислими, буквално не може да се оцелява“, казва тя. 

В същото време на ниски цени в Европейския съюз се внася украински мед и това води до трудности при изкупуването на лечебната храна у нас и в другите държави от Източна Европа. 

За разлика от предишни години, когато е имало повишена зимната смъртност, сега е в рамките на нормалното – до 5%, но трябва да се отчете фактът, че декември, януари и февруари бяха много топли.

Челебиева съветва колегите си докато цъфне глогът, а след това и акацията да обърнат внимание на рояците, защото някои може да са загубили пчелни майки. На други места пък е подходящо да се завъртят вътре рамките, така че да се осигури достъп на пчелите до храната. 

Във връзка с предстоящите третирания на посевите, Даниела Челебиева сподели, че в Шумен се води успешна борба с неправомерни пръскания на земеделските култури от 2011 г. и няма наблюдения за натравяния по пчелите през последните години.

„Системата за ранно предупреждение е благоприятна за пчеларите и за земеделските стопани, които третират полетата си. Уведомяват ни навреме, че предстои пръскане и ако забележим, че има нещо нередно, от Областната дирекция по безопасност на храните веднага вземат мерки“, споделя още тя. 

Системата обаче има недостатъци, които от Обединен български пчеларски съюз са посочили в кореспонденция с БАБХ. Пчеларите препоръчват там да се посочват телефоните на земеделските стопани, за да имат пряка връзка с тях при необходимост, вместо да се търси информация чрез БАБХ.

Проблем е също така, че понякога трудно се открива кой е собственикът, дори на експертите от хранителната агенция се налага да се обръщат към Областните дирекции по земеделие. 

Друга болка на пчеларите от региона е фактът, че от бранша отпадат по-възрастните им колеги, а младите хора не са заинтересовани да поемат пчелините на своите родители. "Не могат да заделят средства, а и време, предпочитайки да се занимават с професиите, за които са учили", сподели още опитната пчеларка.