Криста Еванджелисто живее в малък град източно от Далас, Тексас. Като директор на катедрата по биология и фермер, тя има за цел да съчетае двете си области на работа, които обича, за по-добър, устойчив поглед върху производството на храни. Подход, който тя прилага на практика в собствената си малка ферма и има за цел да разпространи сред бъдещите поколения в сектора.
Когато Криста започва образованието си, тя иска да стане ветеринарен лекар. По пътя си обаче решава, че това не е нещото за нея и пренасочва фокуса си към екологията и еволюцията.
Към момента Криста е изкарала курс по животновъдни науки, бакалавърска степен по селско стопанство, магистърска степен по биология и докторска степен по педагогика.
Някои хора намират за странно, че имам дипломи по селско стопанство и биология. Селското стопанство обаче е просто приложна биология: не може да го има едното без другото. Винаги съм смятала, че да разбираш само едното означава да си само наполовина образован. В годините установих, че има много враждебност между земеделци и биолози, като според мен те виждат само половината от цялостната картина.
През цялата си преподавателска кариера съм се стремяла да помогна на хората да разберат, че трябва да разберем биологията, за да разберем нашия свят и нашето място в него. Имаме нужда и от селско стопанство, за да продължим да живеем в този свят - да се храним, да се обличаме, да живеем.
Философия, която прилагам на практика всеки ден във фермата, се състои в това, че никога не жертвам микробната безопасност. В стопанството ми отглеждам млечни кози. Винаги следя за чистотата при доене и обработване на млякото, така че то да е безопасно за пиене и употреба.
Дори един път си направих опит - предоставих малко от млякото на студенти в университета, направление микробиология. Дадох перфектни проби и такива, в които не съм спазвала всички изисквания - лоши проби.
Резултатът от тестовете на студентите доказа, че техниките за безопасна работа, които използвам при производството на млякото реално допринасят за голяма разлика в броя на бактериите в суровото мляко. Също така модифицирах някои техники, за да направя процеса по-ефективен, разбира се, без да жертвам микробната безопасност. Така че този вид “брак”, това съжителство и разбирателство между селското стопанство и биологията е от съществено значение.
Моето „градско“ семейство няма представа защо съм толкова привлечена от земеделския живот. И не, никой от роднините ми не се е занимавал със селско стопанство.
Според мен има разлика между реалността и възприятието. Схващането в Тексас често е, че селското стопанство е мъжки сектор. Ако помолите някой тук да си представи фермер или животновъд, той ще си представи мъж в 99% от случаите. Намирам за смешни погледите, които получавам понякога, докато карам големия си камион, премествам животните или като товаря сено. Хората изглеждат почти изненадани да видят жена, която върши такъв вид работа.
За разлика от това обаче, по-голямата част от хората, които срещам в селското стопанство, особено в животновъдството, са жени. Моят опит е предимно с домашни птици, млекодайни кози и коне. Тук добавям и студенти, които са преминали през моите класове и са изразили желание да навлязат в земеделската индустрия. От тях бих казала, че между 70 и 90% са жени.
Приемането на жените в селското стопанство е много по-разпространено в области, които са по-… либерални, бих казала, поради липса на по-добра дума. Забелязам голяма разлика във възприятието между Калифорния и Тексас. Но не мисля, че тексасците са против това да има жени в земеделието, а те просто не го очакват.
Същото възприятие все още го има и в науката. Все се очаква сякаш учените да са по-скоро мъже.
Вече споменах, че имам малка ферма, в която отглеждам домашни птици и кози. Искам да увелича фермата си. Всъщност, ако има достатъчно време и пари, щях да я направя много по-голяма. Бих се радвала да имам и говеда, може би една или две лами и много повече кози от в момента.
Мечтая за това да намеря начини да повлияя на младите хора. Моите деца за съжаление няма да поемат стопанството ми впоследствие, затова се надявам да образовам бъдещите поколения. Ако не, то поне да имам възможност да споделя страстта си към земеделието.
Синът ми почина, а дъщеря ми се занимава с компютърни технологии. Надявам се, че щом мога да се установя малко по-добре, ще мога да намеря начини да повлияя на други млади хора.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света! Мисля, че всички трябва винаги да се учим, винаги да сме отворени и винаги да сме готови да слушаме.
;void(0);){kind=link}