Пътят към земеделието често минава през любовта – към половинката в живота, към земята, към труда. Този път следва и Златина Бонева, която заради съпруга си Диян и спокойствието на децата си е избрала живот на село и работа на полето.
В стопанството си в новозагорското село Еленово семейство Боневи залагат на над 15 култури на площ от 1500 дка. Отглеждат зърнено-житни култури, овошки и зеленчуци, организират селски събор и искат да изкарат младите като тях извън града. Получава им се с цената на много безсънни нощи, но удовлетворението от работата със земята надделява.
Аз съм от Сливен и дълго време работих в текстилната сфера. Решихме да се установим на село за по-голямо спокойствие на децата ни. Започнахме със зеленчуците, основно лук плочка и чесън. Събирахме семената от възрастни хора и ги възпроизвеждахме, за да сме сигурни, че няма да навлязат чужди сортове. Нашите главички стават ситни, но качеството е много по-добро. Затова залагаме на българското, за да продължим традицията. Правим и плитки с чесън. Хората им се радват, защото ги връщат в едни по-добри времена и им създаваме позитивно настроение.
Като дете с моето семейство сме отглеждали картофи, дини, пъпеши. Много от нещата сега не са ми чужди. Няма култура, която да не мога да отлича, защото съм живяла в земеделски район. Не съм смятала, че това ще е основното ми занимание, но животът така ме завъртя.
Помагам най-вече за организирането на работниците при прибиране на продукцията от полето, както и за нейното опаковане, за да достигне в добър вид до крайния потребител.
Определено сливите. Брането ми доставя удоволствие – работи се на сянка, има едри плодове и кофите се пълнят бързо.
Честно казано, не, децата постоянно мрънкат, че искат на море. Някои хора не могат да си го позволят от финансова гледна точка, при нас ограничение е времето. През зимата сме по-свободни, но тогава децата са на училище и пак се разминаваме.
За хобита почти не остава време. С децата ходим на разходка, виждаме сме с приятели. Обичам да събирам стари предмети – сечива, битови съдове, носии. От няколко години организираме Еленовския събор, където тази година по моя идея направихме много хубава битова стая. Донесе ми удовлетворение това, че всеки втори мой познат си беше качил снимка в социалните мрежи от нашата стая.
Да, те са закърмени с това. Стават рано, до обяд помагат, а следобяд са свободни да правят каквото искат. Знаят, че имат определени задължения. Малкият вече се опитва да си иска надница, а големият много обича да е по тракторите. Техниката му е слабост.
Работата ми носи удовлетворение. Обичам да работя с пръстта. Въпреки че по цял ден сме на полето, вкъщи също си имам зеленчукова градина. Не се притеснявам, че нямам маникюр или че ръцете ми са захабени, харесва ми да имам досег до земята и това по някакъв начин ме мотивира.
Нашата основна цел е да запазим като традиция това, което се е отглеждало, да спрем обезлюдяването на селата, да създаваме работни места, да покажем на децата добър пример, който те да следват и да развият. Обмисляли сме да създадем хладилна база и опаковъчни цехове, но се появяват проблемите – малко работници, много документация. Засега оставаме на този етап. Ако дойдат едни по-добри времена, ще тръгнем пак напред.
;void(0);){kind=link}