В разгара на пандемията от Covid-19, в началото на 2021 година, докато в обществено-политическия живот кипят всякакви страсти, двама млади влюбени страстно и авантюристично се впускат в една непопулярна дейност – зеленчукопроизводство. Няколко месеца по-късно страстите навън не стихват, постковидът е в разгара си, а тяхното ново начинание вече се е превърнало в любов.
„То е като с всяка истинска любов – срещнеш ли я, знаеш, че е твоята“, така 24-годишната земеделска производителка Женя Костадинова описва пред Агри.БГ срещата си със земеделието.
Днес тя има 15 дка стопанство в град Айтос, два от които са оранжерии. Отглежда домати, краставици, пипер, тиквички, зеле, картофи и ред други зеленчуци. Не ѝ липсват женските глезотийки, програмата ѝ е като на войник и въпреки че още е новобранец в сектора, а някои сигурно биха я разубедили, тя е щастлива и мечтае как тепърва ще извоюва победи на полето на зеленчукопроизводството.
Абсолютно неочаквано се случи. Приятелят ми го предложи. Той е пожарникар, а аз съм участвала в семейния бизнес на родителите ми, който е в сферата на туризма. Искахме да създадем нещо наше. Нямахме връзка със земеделието и какъвто и да е опит, но бързо се учим. Просто се съгласих и рискувахме.
Мисля, че това е моето нещо. Просто се чувствам себе си в тази дейност и искам да се развивам. Много е удовлетворяващо. Радвам се на абсолютно всяко растение – на всяка краставичка, пипер... Винаги съм се радвала много на малките неща. Това, че виждам резултата от собствения си труд, ме прави щастлива.
Може би, няма да се учудя, ако стане така. Майка ми, освен че ми помага всеки ден, също казва, че много ѝ харесва. Тя никога не е очаквала да се занимава с това, но сега е много ентусиазирана.
Надявам се, че ще успеем да изградим стабилна семейна ферма, която да се предава и в поколенията след нас.
Да. Работната ръка. Много е трудно да намериш хора, на които можеш да разчиташ. За тези 15 дка сме наемали веднъж група работници. Дойдоха само първия ден и на следващия изчезнаха, не си вдигат телефоните, няма ги. В стопанството работим само аз, приятелят ми, родителите му, майка ми и баща ми. Добре, че близките ни помагат, много сме им благодарни. Много трудно смогваме. Все още не е засадено абсолютно всичко, но до две седмици ще бъде и ще стане още по-трудно, но нямаме избор, просто няма работници.
Ставам много рано, към 5 часа сутринта, пия кафе набързо и отивам в стопанството. Първо отварям оранжериите, защото в момента времето е много променливо и вечер ги затваряме. Сутрин пък трябва да се открият преди да има слънце, понеже за 5 минути става 40 градуса вътре. После започвам да връзвам домати, пипер.., колтучене, сеене, бране. Абсолютно целият ми ден отива в градината. Вечер се прибирам късно. От януари, когато построихме оранжериите, всеки божи ден програмата ми е така.
Не, не се чувствам ощетена по никакъв начин. Не излизам по дискотеки, не употребявам алкохол. Предпочитам през деня да работя и да се наслаждавам на зеленчуците в стопанството, а вечер доволна да си почивам и да съм с близките си. Въпреки че сме на морето, почивка също не планирам, ще съм на нивата цяло лято.
Истината е, че вечер, колкото и да съм изморена, на сутринта се събуждам заредена с енергия и желание, нямам търпение да отида в стопанството.
За щастие всичко върви добре. Онзи ден извадихме първите краставици – 20 кг. Пиперът ни също стана много хубав. Тиквички вече имаме продадени. Растенията за в идеално състояние, много обгрижвани, за което се отблагодаряват.
Намерили сме си пазар на местно ниво. Работим с един търговец и няколко малки магазина. Не се притеснявам за това, засега количествата ни отговарят на търсенето.
Имаме идеи за посоката, в която ще се развиваме, и как ще се модернизираме, но това са планове за бъдеще наистина. Още навлизаме, а и ще ни трябват повече средства.
Доста проучвания направих за оранжерийната хидропоника и си мечтая да я създадем някой ден и в нашето стопанство. На този етап съм удовлетворена и знам, че всичко ще дойде с времето си, важното е, че открих моето нещо и се чувствам на мястото си.