Юлия Стоянова е от Видин. От 2011 г. се занимава с животновъдство в село Гинци, община Годеч. Оттам е съпругът й. В момента тя отглежда 127 овце, като всяка година обновява стадото. Юлия сама преработва млякото и сама продава готовата продукция. Директно от фермата най-често пазаруват хората, които минават през прохода Петрохан. Продуктите от стопанството са добре познати и на посетителите на традиционния фермерски фестивал, който се провежда всяка сряда пред Министерството на земеделието, храните и горите в София.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Имам оптимистично очакване. Надявам се, че ще продължаваме да се развиваме. Виждам го в добра посока.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Принципно искахме да се занимаваме с животновъдство, защото нашият регион е много богат на пасища, на билки. Животните пасат свободно в зоната от Натура 2000 „Западна Стара планина и Предбалкан”. Районът е чист. Аз определено предпочитам овцете. Затова реших с овце да се занимавам.
 
- Кое Ви амбицира?
- Много обичам животните. От малка съм израснала сред животни. И исках да докажа на себе си, че мога. Като всеки млад човек, и аз исках да пробвам и просто успях. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Много е трудно. Почти няма, не се намират такива хора. Нямам персонал. Моят дядо ми помага. Той е възрастен човек, на 76 години е, той има повече опит в животновъдството. Справяме се засега с доенето. Аз лично преработвам млякото. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Разбрах, че домашната храна не е заменима с нищо друго. Домашното е нещо уникално. Много се радвам, че мога да го произведа и мога да го предложа на клиенти, които наистина оценяват домашния продукт. Мисля, че това е много важно – и в млечния сектор, и в много други.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С много труд. Ние нямаме определено работно време. От сутринта, като започнем в 7:30 часа до вечерта в 11-12 часа – зависи кога ще се справим с млякото. Сутрин го приемаме. Вечер – по същия начин. Трябва да го обработим или трябва да го съхраним. Това изисква време. Всяко нещо си иска време.