Юлия и съпругът й Латин са кореняци софиянци. Два от изборите, които правят в живота си, коренно ги променят. Първият път е заминаването им за Канада, където живеят 10 години и стават канадски граждани. А втората решаваща стъпка е, когато през 2002 г. купуват имот в планинското село Паницово в Югоизточна България.

Дамите в селското стопанство

С времето детският спомен на Латин как разхожда козичката си в Южния парк в София преди четири десетилетия не избледнява. Така решението на семейството да се захване с животновъдство сякаш идва от само себе си. Постепенно ваканционното пребиване на село се превръща в сериозен семеен бизнес – овцеферма „Рай“.

Със съпруга Ви сте родени в София. Защо решихте да се захванете с животновъдство на село?
Купихме мястото тук като за почивка и постепенно мъжът ми започна да се занимава с животни. Това си е му е като детска мечта. Днес имаме стотина овце от млечните породи Аваси, Асаф и Лакон, както и трийсетина кози, повечето от които са Нубийски. Започнахме преди около 10 години, а по-сериозно навлязохме преди 5–6 години.

Как успяхте да изградите фермата и мандрата към нея?
С подкрепата на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“. Ние попадаме в район, защитен по Натура-2000. С помощта на Фондация „Биоселена“ се регистрирахме по Наредба 26, изготвихме проектите, изкарахме разрешителни за минимандрата. Капацитетът й е 150 л на ден. Имаме помещение за работа, за охлаждане и за зреене. Отделно е помещението за хладилната вана.

В момента предлагате над 30 млечни продукта, повечето от които са уникални за нашия пазар.
Правим различни видове сирена и кашкавали, като гледаме да разчупим модела. Вкарваме чужди рецепти. Освен традиционните български млечни продукти, които предлагаме, правя още норвежко кафяво сирене, албуминната извара, брано мляко, балканско кашкавалено сирене, твърдо като пармезан, гауда, камембер и много други.

Къде сте усъвършенствали технологията за производството на млечни продукти?
Основно се уча от книги на английски, чета форуми. Имам много приятели в Канада, които ми изпращат литература. Не съм посещавала специализирани курсове. Обичам да експериментирам. Мъжът ми ходи в Швейцария и случайно попадна в една мандра, където живееха българи. Но въобще не сме имали намерение да се занимаваме с това, защото бизнесът ни беше насочен в съвсем друга посока. 

Коя част от Вашата работа Ви доставя най-голямо удоволствие?
Аз съм човек, който, като се захване с нещо, го прави с любов. Основно се занимавам с кашкавалите и чуждите сирена, докато мъжът ми отговаря за българското саламурено овче сирене. Правя го с удоволствие и точно по тази причина не искаме да увеличаваме продукцията и броя на животните. Стараем се да произвеждаме всичко сами и качествено.

Къде реализирате продукцията си?
Основно на фермерския пазар във Варна в събота и неделя. Продукцията ни е доста ограничена и ни стига точно толкова, колкото да продаваме във Варна. Преработваме само наше мляко. Не мислим разрастване, тъй като няма работна ръка. 

Замислят ли се децата Ви да продължат започнатото от Вас?
По принцип синът ми има интерес. Той е голям мъж, на 30 години, но за момента се грижи за къщата и нашия автосервиз в София. Дъщеря ми е още ученичка, на 18 години.

Как си се представяте след 5 години?
Има накъде да се развиваме, но за момента нямаме възможност, само двамата с мъжа ми сме. Миналото лято идваха групи от чужденци, но тогава работата ми идва в повече. Трябва да ги посрещнеш, да им обърнеш внимание, да подготвиш дегустация. Това лято пък ни посетиха деца от Второ прогресивно училище във Варна. Много им хареса, опитаха от нашите продукти, играха сред природата. Районът е много хубав и подходящ за селски туризъм. Изключително красиво е, дори имаме гледка към морето.