Откриваме 2021 г. в рубриката, посветена на нежния пол в земеделието, с рози, френски език, красота и младост, но не в киносалон, а в Розовата долина у нас.
Весела Тракийска е 38 годишна наследствена розопроизводителка, която подема каузата за развитие на сектора, когато преди година поема заместник-председателския пост в новосъздадената Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ). Освен това тя има и две висши образования - "Български и френски език" и „ Международна търговия“. Весела е типичен пример за съчетаването на нежност с упоритост и смелост в съвремената жена.
С розопроизводство се занимавам от 2007г., част от розовите градини са наследство от родителите ми. Стопанството ми е средно 30 дка единствено и само роза „ Дамасцена“. Намира се в село Иганово, подножието на Стара планина, в сърцето на Розовата долина. Любовта ми към природата е изключително силна още от ранно детство. Както всички деца на моята възраст, голяма част от ваканциите си прекарвах на село, а към цветята имам специално отношение. Считам, че са пъстроцветно, уникално творение и чрез тях земята, природата ни се усмихват по различен начин. За мен всяко цвете е усмивка. А роза, и то ароматна, с впечатляващи и уникални полезни свойства и приложения….
Розова долина е доказано най-подходящото място за нейното отглеждане, с неповторим микроклимат в света, при което розата ни се разкрива напълно. Реших, че мога да съчетая полезното с приятното.
Ако някой си мисли, че да отглеждаш капризната роза Дамасцена е лесно, греши! Най-важните мероприятия по отглеждането и са свързани изцяло с ръчен труд- резитба, окопаване, и то навреме, в точния момент. Имаме доста вредители и гъбични заболявания, с които водим непрестанна борба, като лично аз се опитвам да използвам предимно продукти за растителна защита на растителна основа. На този етап не съм преминала изцяло към тях, тъй като е доста по скъпо и нерентабилно за големината на моето стопанство, но за в бъдеще е мой приоритет!
Винаги съм смятала,че фактът че България е известна по света с маслодайната си роза Дамасцена и добиваното уникално Българско розово масло, я прави защитен вид, за който трябва да се борим, за който трябва да има специален закон, изисквания и стандарти, с които всички по веригата (розопроизводител - розопреработвател) да се съобразяваме. Така ще гарантираме и съхраним доброто качество и име на Българското розово масло.
За съжаление, за ситуацията през последните 10 години мога да кажа една дума- хаос. За културно земеделие и добри земеделски практики почти не можем да говорим. Темата е изключително обширна и болезнена за мен.
През изминалата година създадохме Професионална асоциация на розопроизводителите в България, тази година влезе в сила и Закон за маслодайната роза, което е една голяма крачка напред, тъй като и най-лошият закон е по- добър от безредието. Приоритет в работата на асоциацията е създаване на дългосрочни партньорски взаимоотношения с Държавата и преработвателите, търсене и създаване на механизми за прилагане на добри земеделски практики и техния контрол, за да гарантираме и съхраним качеството, с което сме известни. Влизането в сила и прилагането на закона съвпадна с пандемията от коронавирус. Това бе поредната спънка за развитието на сектора, но сме тръгнали в правилната посока.
Доброволци в градината на Весела Тракийска по време на кампанията за присъединяване на хора от различни професии и възрасти към розобера
Почти сигурно е, че Кампания 2021 ще е по-трудна и от тази през 2020 г. Не е ясно кога ще се нормализира икономиката в света, Европа и България. И все пак да се пожелаем най-вече здраве през през 2021 г. Казват, че новата година е като празна книга. Нека всички ние, въпреки трудностите и в условия на световна пандемия, успеем да напишем нова, по- вълнуваща история за българската роза Дамасцена!
Определено ще се радвам, ако традицията се запази и предаде в поколенията. Българското трябва да остане в България и някой трябва да се бори за това!
;void(0);){kind=link}