Петър, Мария, Стоян слушат истории за Ружа, Надя, Габи, Юла, Вероника... Първите са децата от началните класове на учителката Велислава Вълчинова, а втората група имена са кравите Симентал от семейната ѝ ферма.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

От 20 години Велислава и нейният съпруг, Николай Генов, отглеждат млекодайната порода във видинското село Средогрив, на 12 километра от Белоградчик. Животните са селектирани към Национална асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал (НАРМС). 41-годишната стопанка успешно съчетава работата си с деца и с животни - двете я зареждат и ѝ дават стимул. 

Пред Агри.БГ Велислава Вълчинова разказва защо е избрала животновъдството, и по-специално породата Симентал.

Как един педагог избра да се посвети и на животновъдството?

Съпругът ми е движещата сила. Аз завърших педагогика в град Шумен през 2000 г. и започнах работа в село Горни Лом. Тук се запознахме и събрахме с Николай. Той е със земеделско образование и вече имаше няколко животни. Ние сме си селски деца – бабите и дядовците ни са се занимавали с това, на нас ни е в кръвта.

В началото леко се страхувах от размера на животните, но впоследствие разбрах, че са много социални същества – разбират и усещат човека до себе си. През 2002 г. се регистрирахме като земеделски производител и взехме първите шест бременни юници с кредит на ДФ „Земеделие“. Така започнахме. 

Защо избрахте породата Симентал?

Един търговец преди 15 години ми каза: „Сименталът струва пари, откъдето и да го погледнеш“. Хубаво, едро животно с качествено и високомаслено мляко. В момента точно млеконадоят е малко – около 500 л, средно по 10 – 15 л, но е зима и отелванията предстоят. Април, май и юни са ни най-силните месеци. Симентал са много красиви, но и като характер са по-лесни за общуване.

Ако си на ливадата, на 100 м разстояние, кравата ще дойде специално до теб, за да я галиш, гони кучето, ако се върти около теб. Социални същества са – ревнуват, обичат.

Колко са животните Ви, как ги отглеждате и развъждате?

Имаме около 80 животни с телетата. През лятото са на паша, сега са в обора, но ги извеждаме на разходка при хубаво време, както казах - и те като нас имат нужда от разнообразие. Осеменяването през последните години, откакто работим с асоциацията, е предимно изкуствено. Оставяме си понякога и бик, който ни харесва и се развива добре. Преценяваме нещата в движение и прилагаме и двата метода.

Къде пласирате продукцията си?

Работим с една мандра във Вършец. Засега сме доволни, защото плащат редовно. Цената в момента е 0,65 лв./л без ДДС. Работили сме с изкупвачи, които ни бавят парите с по 2-3 месеца и тогава беше страшно

Каква е Вашата роля в стопанството и как минава един работен ден?

Помагам основно с доене, маркиране, грижа за телетата, дори администриране. Всеки ден ставам в 5:00 часа сутрин, отивам в стопанството, в 7:30 часа се връщам, оправям се и потеглям към училището на 8 км от нас, където преподавам. Аз съм начален учител. Следобед се връщам отново във фермата.

Като педагог учите ли децата на любов към животните. Те интересуват ли се?

О, да, децата ме разпитват, разказвам им за теленцата – колко са големи, какви са на цвят. Това също играе опознавателна и възпитателна роля. Определено досегът с природата, животните и примерът, който им дават възрастните, са важни за тяхното формиране и израстване като личности.

Демографският проблем е налице и е важно новите поколения да бъдат приобщени и мотивирани да се развиват в региона.

А вашите деца имат ли интерес към семейната ферма?

Нашите деца са тийнейджъри вече. Помагат, включват се в дейността, но ние не ги насилваме, искаме да имат свободата да решат сами какво искат. Определено обаче са закърмени с любов към животните и се радвам, че е така.

Какво Ви доставя най-голяма наслада в работата с животните?

Общуването с малките телета и свещеният момент на отелване на кравата са най-свидните мигове във фермата. Когато всичко е наред с животните, ние също сме щастливи. Имали сме и тежки моменти, когато настъпи усложнение с някоя крава и тогава е лошо. Те са като хората, понякога дори разбират повече. Още с раждането телето веднага си получава името и винаги е с първата буквичка на майката или на бащата. Имаме Ружа, Надя, Габи, Юла, Вероника...

Животните ми дават сили, иначе бюрокрацията и администрацията напълно изцеждат енергията. Във фермата се натоварвам физически, но главата ми е бистра и духът - свободен.

Секторът все пак не е лесен, искало ли Ви се е да се откажете?

Щом сме издържали толкова години и сме минали през какви ли не кризи, не мислим да се отказваме. Ако се върна назад, пак бих избрала това. Вярвам, че и съпругът ми също. Ние сме на една вълна и винаги се подкрепяме, това е много важно както за семейството, така и за бизнеса. Харесваме си работата, обичаме животните. Искаме да продължим да се занимаваме с това. Наслада е, когато виждаш, че нещо излиза от ръцете ти. Освен това си независим в някаква степен, сам си си началник.