В настоящите несигурни времена много стопани все по-трудно виждат смисъл да продължават напред. Но когато имаш своя овцеферма от над 25 години, а баща ти е бил животновъд, е невъзможно да се откажеш. Такъв е случаят със съпруга на Величка Станева от карловското село Столетово.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Двамата се женят през 1993 г. и с парите от сватбата купуват първите си петдесетина овце. Имало е момент, в който бройката нараства до 600, но тъй като се справят основно сами, днес са ги намалили до около 250. Благодарение на печалбата от животните Величка сбъдва мечтата си за градински център.

Кога положихте основите на Вашата овцеферма?


В началото гледахме животните в двора на село, колкото можехме да съберем. Така до 2006 г., когато се сбъдна мечтата ни да направим стопанство извън населеното място. При ликвидацията на селското стопанство купихме няколко парцела със сгради на бившето ТКЗС, които бяха пред разпад. Едната я реставрирахме и веднага се нанесохме.

Много хора ни помогнаха тогава. Времената бяха такива, че никой не искаше нищо в замяна. Заедно облепихме покрива на обора с кал и слама, както се е правело навремето, и върху тях наредихме керемиди. Така си стои до ден днешен, благодарение на което е много топло в обора през зимата.

Как си разпределяте времето?


През зимата сме в стопанството при животните – от ноември до към април. Лятото ги сваляме надолу по реката и ние се прибираме в къщата в селото. 

На каква порода залагате?


Отглеждаме животни от породата Дъбенска овца, с които сме част от Развъдна организация за автохтонни породи овце в България с председател Дарина Шишкова в Карлово. През повечето време се справяме сами. Двамата работим винаги рамо до рамо. През зимата си викаме помощ от 1-2 момчета. 

Остава ли Ви време за почивка?


Абсурд. Ако отида някъде с малкия ни син, съпругът ми трябва да остане във фермата. Ако той е с приятели за ден-два, аз сама се оправям с животните. Само вечер излизаме заедно по семейно, иначе отсъствия от фермата не помня с години и това ми липсва вече. Когато баща ми беше жив, много ни помагаше и разчитахме на него. 

За какво си мечтаете?


Много обичам да се занимавам с цветя. Открила съм си градински център, който работи вече трета година, но трудно се справяме и с двете. Вероятно ще намалим животните още. Съпругът ми казва: „Докато съм жив, ще гледам 5-10 овце, но винаги ще имам“.

Животните винаги са били на първо място, но и здравето също е много важно. За съжаление, не му обръщаме внимание, защото овцете си искат своето. Може да не сме яли или да ни е лошо, но отиваме при тях. Стягаме се и продължаваме.