Въпреки обещаващата кариера в банковата сфера, Урте Шулц-Мьолгаард и нейният съпруг започват преди няколко години напълно нов живот в провинцията. Всяка сутрин будилникът звъни по тъмно дори и в неделя, Урте и съпругът ѝ Йорг обличат работните си дрехи и отиват в обора, където техните крави чакат да бъдат издоени. Процесът отнема два часа и се повтаря отново в късния следобед, разказват от moderne-landwirtschaft.de.
„По време на доенето слушаме музика и гледаме животните си на спокойствие и тишина, не звънят никакви мобилни телефони“, разказва дамата, която само преди пет години е имала добре платена работа в банка. Във фермата на Северна Фризия живеят общо 350 животни, включително телета. Двойката обработва 120 хектара пасища и 80 хектара обработваема земя за отглеждане на фураж за техните крави и говеда.
„Заедно със съпруга ми поехме бизнеса през 2019 г. И двамата имахме кариера в частния сектор, но нашата голяма мечта винаги е била да управляваме собствена ферма", споделя Урте.
Двойката е преследвала мечтата си в продължение на три години преди да купи фермата Ханенкамп на брега на Северно море. „Бившите собственици Кони и Хервиг имат право да живеят тук до края на живота си. Общо взето купихме си и баба и дядо", казва с усмивка майката на три деца.
През 2014 г. са били преустроени доилният център и големия краварник. За да подобрят хуманното отношение, сегашните стопани са решили да намалят броя на животните, така че всяка крава да има собствен бокс и място за хранене, включително и юниците, родили първото си теле.
„Въведохме нова програма за управление на стадото, базирана на изкуствен интелект. За тази цел в търбуха на всяка крава беше поставен малък сензор, който не причинява смущения на животното. Джаджата предоставя важни здравни данни, които могат да бъдат достъпни чрез приложение - от двигателната активност до телесната температура или приема на вода. Интелигентната програма разпознава предварително кога се задават болести и предупреждава", споделя Урте Шулц-Мьолгаард.
Приложение на телефона показва различни неща включително здраве, управление на храненето, бременност и плодовитост. „Преди всяко доене проверявам здравния статус на всяко животно и дали има някакви аномалии", разказва тя.
За да са сигурни, че бактериите и микробите от околната среда нямат шанс, стопаните щателно почистват и дезинфекцират оборите и доилната зала всеки ден. Забранено е на всички посетители да влизат в залите без предварително предупреждение. „Ние сме много стриктни в това отношение. Благодарение на нашия интелигентен здравен ред, успяхме да намалим употребата на антибиотици с 50%", казва тя.
Двойката е намалила заболяванията на копитата до 2%. Урте е завършила и курс по акупунктура на животни.
6000 литра доят дневно стопаните, малка част от него се преработва на сирене във фермата, което се продава директно на околните хотели и селски магазини.
„Нашето сирене няма вкус на промишлено произведено картонено сирене. Освен това се произвежда по много по-щадящ климата начин, тъй като се прави от малка местна мандра и не се внася от други европейски страни. За какво ни е органичното сирене от Испания? Транспортът сам по себе си не е устойчив", посочва тя.
Урте Шулц-Мьолгаард понякога се чуди дали тя и съпругът й са постъпили правилно. Основно защото произвеждат продукт, чиито продажни цени не знаят. „Представете си, че работите със седмици, без да знаете колко всъщност получавате. Така е и с цените на млякото у нас. През повечето време не знаем дали изобщо ще успеем да възстановим разходите си“, разказва тя. Въпреки това двойката не съжалява, че е поела фермата. „Изживяваме много силна семейна връзка и съм щастлива, че децата ни растат сред много животни и природата", казва Урте.
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА