Цветелина Димитрова е от онези млади хора, които просто заразяват със своя ентусиазъм и позитивна енергия. Тя, заедно със своя съпруг и техен приятел, още през 2015 г. създават орехова градина. Сега младите хора са на път да изградят и консервна фабрика в Пловдивско. Историята на младата дама, която по професия е финансист, заслужава да се прочете.
От 2015 г. решихме, че искаме да се занимаваме със земеделие. Оттогава съм и член на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България. Стопанството ни се намира в община Съединение, село Драгомир, Пловдивско. Всъщност това е село, за което не подозирахме, но след като обикаляхме цяла България, за да намерим един голям масив, за да създадем орехово насаждение, попаднахме съвсем случайно на него.
Градината ни е 260 дка, изцяло с орехи. Засега сме заложили само на български сортове, отгледани по биологичен начин. Зад самия проект стоим трима души - аз, моя съпруг и наш приятел. И тримата сме финансисти, но като че ли земеделието ни е далеч по-интересно от това, което правим.
Хубаво беше да се захванем със земеделие, но неразбирайки до голяма степен с какво се захващаме, трябваше да се подготвим чисто информативно. Ние не сме от хората, които ще започнат дейност само заради пробата или пък заради субсидиите. Направихме го, защото искаме да произвеждаме нещо реално. Нашата работа е свързана с финанси и нямаме продукт, който да удовлетвори обществото, докато самото производство създава краен, реален продукт за хората и има смисъл в него. Това беше основната идея да се захванем въобще със земеделие.
Имахме много разговори с много и различни хора. Първоначално ни бяха консултирали за лешници, но тъй като те са малко по-специфични от орехите и имат определени изисквания от гледна точка на климат и почва. Парцелът, който ние стопанисваме е малко по-неблагоприятен за такъв тип насаждение и затова от всички възможни варианти, избрахме най-удачния за климат, почва, местоположение.
Консултирахме се и с Института по овощарство в Пловдив и оттам се роди идеята за орехи. Имахме и колебание какви да са сортовете, защото в началото тръгнахме само с български сортове. После имахме колебание дали да не заложим и на френските, тъй като Института имаше достатъчно опит и с тях. Но решихме да заложим на нашите си. Хората казват отглеждай нещо, което расте по нашите земи.
Глобално секторът на черупковите не е включен в подпомагането за плодове и зеленчуци. При Ковид мерките пък сме включени в такова направление, че реално за нашето стопанство се полагаше помощ от 120 лв. Реших да не кандидатствам обаче. Чисто административно на мен ще ми създаде повече разходи, отколкото това, което накрая ще получа като резултат от тази помощ.
Насаждението ни е младо. Орехите са по-специфични от стандартния овощен вид, който плододава след 3-4 година.
Разбира се, в началото малко разчитаме и на самите субсидии, за да може да поддържаме стопанството. Имахме в началото и одобрен проект по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за частично дозасаждане на градината, заедно с техника за обработка и ограждение.
Финансираме се обаче и с лични средства, и с банкови кредити като един средностатистически земеделски производител. За момента обаче смятам, че сме успели да направим максималното, на което сме способни. Надявам се за в бъдеще да имаме възможност и да се подобрява това, което правим.
Имаме намерение и сме поели инициатива след няколко седмици да направим сгъстяване на част от насаждението, да е тип интензивно отглеждане, за да видим как ще се случат нещата и дали ще е удачно за цялото стопанство да го приложим. Имаме намерение да пробваме американския сорт Чандлър, тъй като той е с доста добри характеристики. Нашите сортове са по-вкусни, но каквото и да си говорим, визията продава, а и по-голямата ядка е по-търсена.
Мечтая си за по-добър свят, за по-добри хора, за чуваемост и разбиране, защото в тези години от 2014 до момента, буквално родих и отгледах едно дете, но и преминах през цялата бумащина по кандидатстване и очертаване.
Сега дойде ли месец май започвам да си “скубя косите”, защото нищо не мога да очертая в СЕУ. Преди трябваше да отида до Службата в Съединение, а след това в Службата в Плевен, за да приключа заявлението си. Сега заради пандемията от Ковид-19, процедурата, поне от моя гледна точка, се облекчи, като всъщност очертавам и приключвам заявлението на едно и също място.
Наистина призовавам хората да са човечни един към друг. Със сигурност и на хората във ведомствата не им е лесно, но това са скромните ми мечти - просто да сме по-добри един към друг и нещата да се случват по-лесно с тази неизбежна дигитализация, така че да е удобно и за двете страни.
;void(0);){kind=link}