Често си говорим за семейни ферми и приемственост между поколенията. Традицията повелява по-възрастните да споделят своя опит, а младите, от своя страна, да поемат щафетата. Малко по-различна е историята в рода Николови от град Тервел, където фитилът на любовта към земеделието е запален от сина Адриан.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Майката Татяна е действащ учител по география. Всяка свободна минута обаче посвещава на зеленчуците на сина си – от разсада рано напролет до прибирането на реколтата наесен. От 2017 г. на полеви условия отглеждат корнишони, дини и полски домати, а от миналата година се радват на чудесни розови домати в две оранжерии от по 3 декара. 

Със своя ентусиазъм Адриан е заразил цялото семейство – баща му, 78-годишната му баба, брат му също е земеделски производител, а дори леля му от Варна вече две лета се включва в продажбата на продукцията. Всички го подкрепят и по всичко личи, че така ще бъде и занапред.

Занимавали ли сте се със земеделие преди сина си?

Не, Адриан беше първият в семейството. Той беше футболист във Варна, но получи контузии и се отказа. Завърши международни икономически отношения, европеистика и психология. По време на следването ходи на студентски бригади в Германия и Англия. Видя как е там и накрая реши да се занимава със земеделие у нас. Моята майка му отдаде своята земя от 27 дка и така започна всичко.

С какво помагате в зеленчуковото стопанство?

Когато имам време и възможност, се включвам навсякъде, особено през лятото. Моята работа се състои основно в отглеждането на разсад за оранжериите, организирам и участвам в окопаването, брането и продажбата на продукцията. 

Трудоемка ли е работата?

Да, но носи удоволствие. Когато видиш какво си произвел с толкова много усилия и накрая получиш добри отзиви от клиентите, умората изчезва.

Коя е Вашата гордост в производството?

Много сме доволни от розовия домат и се надяваме да увеличим производството с още една оранжерия. Наистина е много търсен, имаме клиенти, които изпращат на децата си в чужбина – Гърция, Франция, Германия. Това е огромно признание за нашия труд и качеството на нашата продукция.

На какво се учите от младите?

Адриан е много търпелив, докато аз съм по-темпераментна. Добър мениджър е и има търговски нюх като баща си. Надявам се от мен да е наследил трудолюбието и постоянството. Съветвам го да бъде добросъвествен, отзивчив и добронамерен към хората, защото в днешно време е много важно да си помагаме.

За какво си мечтаете?

Пожелавам си да направим една модерна оранжерията с компютър и пълна автоматизация, за да си подредим добре производството. Радващо е това, което постигнахме миналото лято. Продължаваме напред – докато имам сили и възможности, ще помагам.