Той започва изречението, тя го довършва и обратното. Това са семейството земеделци от Ихтиманско Татяна Кирилова и Калин Миладинов. Намираме ги в Пловдив по време на разяснителна среща за правилата в новия програмен период и въпреки че във въздуха витае напрежение и притеснение, те са един усмихнат тандем. Когато имаш истински другар в живота, трудностите са само за да ги пребориш.
„Перфектно се допълваме, винаги знаем какво мисли единият за другия и обратното”, казва с усмивка Татяна пред Агри.БГ и разказва своята история като жена земеделец.
То се намира в землището на село Живково, община Ихтиман. Гледаме основно пшеница, слънчоглед и картоф на малко над 1000 дка площ. Калин се занимава със земеделие от 2001 г., а аз започнах през 2008 г. Стартирах с проект по „Млад фермер”. Все още прохождам, но ми е интересно и се старая да ставам все по-добра.
Ами, нека има конкуренция, така е по-интересно (смее се). Шегувам се. В нашия район това е основен поминък. Когато започнах, бях с две малки деца, исках да имам повече възможност да се грижа за тях. Съпругът ми се занимаваше основно със земеделието, реших, че ползите ще са повече - хем ще му помагам, хем ще мога да съм покрай децата. С времето взе че ми хареса.
Прекрасно е, като виждаш как растат културите. Това ме мотивира да се боря за все по-добри резултати. Въпреки че моята роля е преди всичко административна, обичам живота на полето.
Аз се занимавам с бюрокрацията и бих казала съвсем отговорно, че това е сякаш и един от най-големите проблеми в земеделието. Трудно е да си фермер и да си ангажиран с толкова много документи. Основно аз се занимавам и с работната ръка, тъй като съм по-търпелива, Калин пък е експертът на полето.
Помагам и с машините, карам каквото мога. Съчетавам няколко дейности.
Понякога е един омагьосан кръг наистина. Справяме се засега. Често се налага да пренебрегна едно за сметка на друго, най-често оставям себе си на заден план. Нещата се получават обаче, защото със съпруга ми взаимно се допълване, иначе не виждам как би се получило.
Децата (дъщеря и син) засега проявяват лек интерес. Само като погледнат бюрокрацията каква и колко е и се отказват. Имаме внуче на 2 годинки, то обича да прекарва време с нас и машините са му много интересни. Надяваме се да успеем да предадем в поколенията семейния бизнес.
Като цяло има усещане за несигурност. Ние не смеем да рискуваме с инвестиции през новия програмен период засега. Ще изчакаме да видим как че се развият нещата и какви промени могат да бъдат направени.
Картофите ни няма да са основна култура, ще ги оставим само за асортимент в стопанството. Себестойността им поскъпна много – торове, препарати.., а и водата за напояване е сериозен проблем при нас, тъй като ние сме към „Напоителни системи”. Вдигнаха ни и прага за самоосигуряване, а облекчения никакви няма. Трудностите са редица. Не се отказваме, но и мислим засега просто да продължим да се прехранваме със земеделието без големи планове и очаквания.
;void(0);){kind=link}