Светлана Мирчева е представител на фирма "Силтона", която отглежда и преработва бял трън. Фирмата произвежда и продава семена и кюспе от билката за фармацевтичната индустрия, прави също и масло от бял трън, което е богато на полезни вещества. "Силтона" представя продуктите си на фермерския пазар в София.

Дамите в селското стопанство

Коя е Светлана Мирчева?

Родена съм в Сандански. По образование съм програмист на електронно-изчислителна техника. Дълги години работих като фризьор - това беше мечтата ми още от момиче. Успях да се реализирам доста добре и салоните ми бяха на високо ниво. Но в един момент тази суета - как да изглеждаме, ми дойде в повече. Ценностната ми система се промени.

Животът в София също не беше лесен - аз обичам повече спокойствието. Така се роди мечтата за живот на село, която прегърнахме с моя съпруг. И си купихме къща в Троянския Балкан. Без да му мислим много, защото човек, когато много мисли, тия неща се случват по-трудно или въобще не се случват. Приятелите ни се чудеха как можем да оставим престижните си професии. Но мечтата ни беше да сме по-близко до природата и да се занимаваме с биоземеделие.

Как стигнахте до ферма "Силтона"?

По щастливо стечение на обстоятелствата. Моята дъщеря Стела направи връзката с Хубчеви, собствениците на "Силтона". Тя е новото попълнение в семейство Хубчеви, снаха е там. На нея също природата ѝ е много близка. И така - по роднински, станаха нещата. Всичко по процеса на отглеждане, производство и продажби се прави от двете ни семейства.

Човек губи много време да ухажва физическото си тяло, а има много по-важни неща, които са свързани с природата. Дори добре да изглежда един човек, колкото по-далече е от природата, толкова по-зле се чувства. Въпреки че може да си мисли, че има всичко, за което е мечтал. Но винаги на него му липсва нещо.

За какво мечтаете?

Да си купим повече земя, която да обработваме. Лично да започнем да се занимаваме със земеделие. Първо с производството на нашата храна. Но понеже обичаме животните и не бихме искали да ги ядем, ще започнем с овошки. С идването ни на село повлякохме крак и покрай нас дойдоха и други приятели. Оформихме се като комуна с общи идеи. Хора, които искаме да бъдем в природата, с природата и всичко от природата.

Какви трудности срещате в работата си?

При белия трън не мисля, че има някакви трудности. Разбира се, има в рамките на нормалното, но не и такива, които да правят нещата невъзможни. Когато човек не е мързелив, просто нещата се случват.

Какво обичате в работата си?

Ние с мъжа ми обичаме пазарите. Живите места, на които се събират хора - като фермерските пазари. Там имаме личен контакт с хората и те от първа ръка научават много за белия трън. Така и ние научихме, че има много неточна информация за него. Досега се е смятало, че може да се използва само на капки, но ние смятаме, че може да се употребява и в по-големи количества. Това е една много полезна добавка.

С какво женският стил на работа допринася в селското стопанство?

Ние жените не сме точно на полето, защото има достатъчно мъже за това. Дъщеря ми Стела е фотограф и с нейото творческо виждане допринасяме за визията на продуктите. Текстове, снимки - всичко се обсъжда от жените в двете семейства. Жените сме тази фина част и жената наистина трябва да допринася с това, което по природа ѝ е дадено - с любов, с творчество. И така се допълваме всички - никой на никого не пречи, всеки си гледа задълженията.

Остава ли ви свободно време и какво правите в свободното си време?

Когато превърнеш работата в хоби, тя е приятна. Това, което правя в момента, наистина много ми харесва. Аз всъщност преоткривам с белия трън себе си. Онази част в мен, която е спала, сега се събужда. Да живееш на село - тук имаш независимост, която в града я няма. Тук, излизайки от портите, виждаш гора, зеленина, полета. Обичаме с мъжа ми да се разхождаме, да берем гъби. Разходките сред природата са наистина зареждащи.

Какво бихте препоръчали на дамите, на които им предстои да се захванат със земеделие?

Да не се плашат, да не се страхуват. Колкото по-бързо го направят - толкова по-добре. Нещата ще стават и по-трудни. Така че, ако някой има мечта, свързана със земеделие, трябва да го направи час по-скоро. За да живеем по-добре, трябва всеки да има някакво участие в това. Не можем да седим и да чакаме някой да оправи нещата вместо нас. Много хора се страхуват и не смеят да предприемат тази крачка. Мислят си, че като са в града, им е по-лесно. Но е точно обратното. На село има нужда от по-малко пари, по-сигурно е, всичко е по-лесно.