Художник по душа, икономист и инженер по образование. Родолюбец, живеещ доскоро в Италия и с дългогодишен опит във външната търговия. Градско чедо, влюбило се в силата на природата и пчелите. Жена в един все още предимно мъжки сектор. 54-годишната Стефка Малчева носи в себе си разнородни истории и умения, но преди всичко борбен дух, отдаденост и решимост да довежда нещата докрай. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Стефка се завръща в България и преди три години става пчелар, като към днешна дата има 151 пчелни семейства край село Равадиново, Бургаско.

Построява и четири къщи за апитерапия, но, за съжаление, пандемията от Covid-19 стопира много от проектите й. Бурята, която през 2022 г. нанесе сериозни поражения в стопанствата по Южното Черноморие, размества и руши части от специализираните й постройки, които не могат да бъдат застраховани нито като жилищни сгради, нито като стопански. 

Въпреки трудностите, пчеларката не се отказва. Създава свой бранд – „Къщата на пчелите”. Опитът й в търговията, особено на украинския и руския пазар, й помага да намери пазарна ниша в областта сред рускоговорящите общности.

Междувременно тя се учи, развива, създава качествени продукти и дори печели първа награда от европейската програма "EWA- България" за жени предприемачи в агросектора. Пред Агри.БГ Стефка Малчева споделя как се чувства като пчелар в България и какво планува.

Като завърнал се емигрант и скорошен пчелар какви са първите Ви впечатления за сектора у нас?

 

Идвайки си от Италия, очаквах, че пчеларството у нас ще е в много добро състояние, тъй като има традиции, но се сблъсках с една реалност, в която няма организация и стандарт.

Това първоначално ме разочарова. Не получих нужната информация. В Италия всеки начинаещ пчелар бива обучаван, има редица специализирани курсове, като цяло нещата са по-организирани. Тук за специализиран курс трябва да чакаш и той ще се проведе може би някъде в съвсем друга област, няма постоянни такива по места. 

Като инженер и икономист посрещам предизвикателствата със солидна база знания. Захващайки се с пчеларство тук ми трябваха сериозни усилия, за да намеря информация. Моето семейство е в чужбина и общо взето действам като „one man show”. Слава Богу, имам приятели и познати пчелари, които ми помагат да изградя добре пчелина си.

Другото нещо, с което се сблъсках  - вместо да има обединение, пчеларите са разединени. Сега членувам в два пчеларски съюза в Бургаско, надявам се с времето да се постигне обединение и лично работя в тази посока. Вече имам няколко идеи за инициативи, които се обсъждат с местни органи и представители на сектора. Надявам се нещата да потръгнат и скоро да има с какво да ви се похвалим.

Поддържате ли връзки с пчелари от Италия? Споделете ни нещо от сектора там, което Ви е направило добро впечатление и би могло да се приложи тук.

 

Да, контактувам с италиански пчелари. Прави ми впечатление, че освен върху количеството на меда наблягат и на качеството, както и на всевъзможното приложение на продукцията.

Там например има организация, в която членуват т.нар. окачествители на мед, нещо много интересно. Не става дума за лабораторно окачествяване, а чрез органолептична преценка, подобно на дегустаторите на вино.

В Италия всяка година се избира мед на годината, като присъстващите на събитието също пробват продуктите и излъчват свой фаворит чрез гласуване.  

Реално би могло техните специалисти да обучат подобни оценители и у нас, лошото е, че често чувам от хората тук израза: „на мен какъв ми е интересът, за да участвам в този курс”… Има и ред други полезни, работещи практики, които могат да бъдат приложени у нас.

А какво Ви грабна в пчеларството и коя Ви е любимата част от работата сега?

 

Работата с пчелите ми е най-любима, а работата с хората - най-натоварваща. Така пък се постига баланс (смее се). Когато съм при кошерите, забравям за времето, наслаждавам се, зареждам се с енергия – познати усещания на пчеларите.

Когато се насочих към пчеларството, мислех да е само хоби и за отмора, впоследствие приятелите ми и хората около мен много харесаха меда, количествата бързо се изчерпваха, така реших за се занимавам по-сериозно. Имам мотивация и хъс да продължавам.

 

С какъв проект спечелихте награда за първо място от програмата "EWA – България"?

 

Процесът на обучение в рамките на програмата беше много полезен, обменяхме опит както с участниците, така и с менторите. Финално моят проект се изчисти до концепция за нов пазарен продукт, първи по рода си – бонбони от Странджански манов мед с местни билки. Вече работя по реализацията на проекта, закупих машинни и изчиствам технологията.

Какви са другите продукти, които предлагате на този етап и къде е пазарът Ви?

 

Познатите пчелни продукти. Вадя многоцветен, горски и манов мед. В нашия район много се събира прополис. Пласирам продукцията си на местно ниво в магазинната мрежа.

Когато дойдох тук имаше някакви изисквания за регионални продажби за пчеларите, но мисля, че отпаднаха. Другото ограничение, което не ми харесва е, че може само до 2,5 тона пчеларска продукция да се реализира в магазинната мрежа. Не съм установила дали вече е отпаднало това. Ако се стремим да имаме високопроизводствено пчеларство, подобни рестрикции със сигурност трябва да отпаднат, за да можем да живеем от продуктите на нашия труд.

Засега оставате ли в България и как виждате бъдещето за сектора и себе си?

 

Оставам в България, да, и ще работя за обединение на пчеларите. Постоянно изникват нови организации, но пчеларите от тях не се обединяват. Моето виждане е, че ако няма административно обединение от Министерството на земеделието или някакъв друг орган, който да систематизира процеса по области, градове и прочее, трудно ще се извърви този път. В пчеларството у нас реално има много възможности за развитие. 

В личен план имам намерение за партньорство между моята пчелна ферма и една италианска такава с цел да обогатя продуктовата си линия и да почерпя опит. В бъдеще виждам да имам по-богата продуктова гама, повече международни контакти, повече опит, надявам се, че българските пчелари ще достигнем едно по-високо, ниво най-вече в посока на обединяване и сдружаване за по-силен сектор.