Станислава е кореняк софиянец до момента, в който не се запознава със съпруга си Стойко Механджийски. В момента двамата живеят в самоковското село Ярлово и са се посветили на животновъдството. Той си има своите 140 млечни крави от породата Холщайн, а тя – 46 бройки Херефорд.
Описва своите крави като бавни, тромави, спокойни. В грижата за тях се учи в движение – чете литература и се вслушва в съвети от ветеринарни лекари, както и от обикновени хора, които са гледали животни цял живот. Дъщеря й проявява интерес и смята да учи за ветеринарен лекар, но сега е едва в седми клас. Основите са положени и се надгражда, а в каква посока, само времето ще покаже.
След като завърших Университета по хранителни технологии в Пловдив, започнах работа в хлебозавода на „Симид“. Там бях началник смяна 7 години, след което продължих обучението си, но със специалност „Фуражи, хляб и зърно“. Запознах се със съпруга ми през 2005 г., забременях и дойдох да живея на село. Сега заедно развиваме бизнеса.
Помагаме си взаимно с всичко. Работим със счетоводна фирма, така че сме се отдали изцяло на животните. Стойко се занимава с млечните крави, а аз имам своето месодайно стадо. Търсихме разнообразие и съответно пазар. Отглеждам ги пасищно на около хиляда декара. Реализирам телетата на дребно, на частния пазар.
Целият процес на отглеждане е много приятен, защото животните дават едно спокойствие. Неописуема е гледката на новото начало при раждането на едно теле.
Да, когато не мога да се справя с проблемите. Например когато една крава е болна и нищо не помага, за да оживее.
Не бих казала, всичко е наравно. Може би само в случаите, когато е нужна тънка и нежна ръка, например при осеменяване или друга манипулация. Тогава аз го правя вместо ветеринаря, докато той ме насочва.
Те са изключително много, като се започне от нискоквалифицираната работна ръка и се стигне до административните спънки.
Може би инатът.
Кандидатствала съм за трактор с инвентар по предишен прием на подмярка 4.1. Миналата година участвах с проект пак за машини, но там все още няма никакво развитие. По новия прием от тази година на този етап не смятам да опитвам. Теглили сме кредити и сме ипотекирали.
Без тези мерки няма как да успеем, но подборът е уникално сложен. Като започнеш от консултанти, изпълнители, подизпълнители – навързани са много неща. Администрацията в нашата община е доста бавна. И все пак бих посъветвала колегите задължително да пробват. Няма друг начин да успеят. Да изтеглиш кредити и на своя глава да правиш нещо, е много рисковано.
Работете за себе си, независимо какво. Най-добре е човек да работи за себе си, за да усети как се развива, да види плюсовете и минусите. Иначе да имаш шеф отгоре не е добре.
Надявам се да затворим кръга с минимандра, за да имаме собствено производство, дори минимално, и да задоволяваме наш вътрешен пазар. Лично аз не искам да увеличавам бройките, а да подобря селекцията.