Станислава е кореняк софиянец до момента, в който не се запознава със съпруга си Стойко Механджийски. В момента двамата живеят в самоковското село Ярлово и са се посветили на животновъдството. Той си има своите 140 млечни крави от породата Холщайн, а тя – 46 бройки Херефорд. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Описва своите крави като бавни, тромави, спокойни. В грижата за тях се учи в движение – чете литература и се вслушва в съвети от ветеринарни лекари, както и от обикновени хора, които са гледали животни цял живот. Дъщеря й проявява интерес и смята да учи за ветеринарен лекар, но сега е едва в седми клас. Основите са положени и се надгражда, а в каква посока, само времето ще покаже.

Какъв беше животът Ви преди семейното животновъдно стопанство?

След като завърших Университета по хранителни технологии в Пловдив, започнах работа в хлебозавода на „Симид“. Там бях началник смяна 7 години, след което продължих обучението си, но със специалност „Фуражи, хляб и зърно“. Запознах се със съпруга ми през 2005 г., забременях и дойдох да живея на село. Сега заедно развиваме бизнеса. 

Как са разпределени ролите в стопанството?

Помагаме си взаимно с всичко. Работим със счетоводна фирма, така че сме се отдали изцяло на животните. Стойко се занимава с млечните крави, а аз имам своето месодайно стадо. Търсихме разнообразие и съответно пазар. Отглеждам ги пасищно на около хиляда декара. Реализирам телетата на дребно, на частния пазар.

Коя част от работата Ви носи удовлетворение?

Целият процес на отглеждане е много приятен, защото животните дават едно спокойствие. Неописуема е гледката на новото начало при раждането на едно теле. 

Имало ли е трудни моменти, в които Ви е идвало да се откажете?

Да, когато не мога да се справя с проблемите. Например когато една крава е болна и нищо не помага, за да оживее.

Фактът, че сте дама, дава ли Ви някакво предимство в животновъдството?

Не бих казала, всичко е наравно. Може би само в случаите, когато е нужна тънка и нежна ръка, например при осеменяване или друга манипулация. Тогава аз го правя вместо ветеринаря, докато той ме насочва.

С какви проблеми се срещате най-често като животновъд?

Те са изключително много, като се започне от нискоквалифицираната работна ръка и се стигне до административните спънки.

Въпреки трудностите какво Ви мотивира да продължавате напред?

Може би инатът.

Какви средства инвестирате в стопанството?

Кандидатствала съм за трактор с инвентар по предишен прием на подмярка 4.1. Миналата година участвах с проект пак за машини, но там все още няма никакво развитие. По новия прием от тази година на този етап не смятам да опитвам. Теглили сме кредити и сме ипотекирали.

Какъв опит ще споделите от кандидатстването си по мерките от ПРСР?

Без тези мерки няма как да успеем, но подборът е уникално сложен. Като започнеш от консултанти, изпълнители, подизпълнители – навързани са много неща. Администрацията в нашата община е доста бавна. И все пак бих посъветвала колегите задължително да пробват. Няма друг начин да успеят. Да изтеглиш кредити и на своя глава да правиш нещо, е много рисковано.

Какво бихте посъветвали младите хора, които в тази една година на пандемия се чудят какво да подхванат?

Работете за себе си, независимо какво. Най-добре е човек да работи за себе си, за да усети как се развива, да види плюсовете и минусите. Иначе да имаш шеф отгоре не е добре. 

Какво си пожелавате за в бъдеще?

Надявам се да затворим кръга с минимандра, за да имаме собствено производство, дори минимално, и да задоволяваме наш вътрешен пазар. Лично аз не искам да увеличавам бройките, а да подобря селекцията.