Снежанка Коцева е биопроизводител на плодове и зеленчуци от свищовското село Царевица. Заедно със съпруга си се грижи за градина с 200 ябълкови дървета от различни сортове. Двамата избират биопроизводството, защото не искат да пръскат с конвенционални препарати – заради себе си, заради децата и внуците.
 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Аз съм агроном по образование. Като микропроизводител се занимавам вече 15 години. По-рано, преди да сертифицираме ябълките биологично, ги продавахме на пазара в Свищов. Но сега вече търсим по-добра реализация, защото биопроизводството е много скъпо, много деликатно и трудно.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Абсолютно всичко се постига с много внимание и с труд. Това е най-ценният урок: да спазваш правилата и - много труд. С градината се занимаваме с мъжа ми. Когато започнахме, нашите деца вече бяха големи, бяха поели по друг професионален път, но и те ни подкрепят.
 
- Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Пазарът. Няма реализация. Много голямо предизвикателство е това. Пазарът може да те стимулира, може и да те откаже. Тази година добивът ни е около 2,5 тона от декар. Градината ни е малко повече от два декара. Някои дръвчета не са в пълно плододаване. Реколтата тази година специално не е много. И поначало Свищов не е точно подходящ район за ябълки, но с много труд става. Имаме двора, затова решихме да засадим градината. Искахме да има въздух, да има къде внуците да растат нашироко.
 
- Какво мислите за аграрното образование у нас?
- Хората, които завършват, често търсят някакви служби, но не отиват в производството. Не започват да произвеждат. Поне при нас е така. Сигурно сте виждали какво става със селата. Нашето село Царевица е разкошно, на 6 км от Свищов. Кметът на Свищов беше кмет на селото. При нас нещата вървят чудесно. Но само на 10 км от нас да ти е жал да влезеш в селата. След десет години ще бъдат като села призраци.
 
- Имат ли кадрите успешна реализация?
- Ако имат възможност да започнат лично производство, ще бъде много голяма борба, но те са млади, енергични. Ако са повече хора, мислещи еднакво, ще се комбинират и ако и държавата има политика, насочена към тях, е възможна успешната реализация. Защото слънцето си е над нас, водата е в земята, интелектът е в главите, все още хора има. Проблеми има много, но силата, младостта, знанието, могат да са силни страни.
 
- Какви фермерски практики от други страни сте прилагали?
- Нашата практика в областта на биопроизводството използва стари, стари подходи, които не е нужно да ги търсим отвън. Просто си ги има, но те трябва да се подредят в система. Искат много ръчен труд, много внимание, много висока нравственост. Това е едно от основните неща в биопроизводството - нравствеността. Иначе винаги може да залитнеш.
 
- Накъде върви, според Вас, българското селско стопанство? 
- Струва ми се, че засега не е ясно накъде върви. В момента това, което виждам в Северна България, са основно три култури зърнени и маслодайни за износ. Това е бизнес на много високо ниво - земеделие, което някак си излиза извън ежедневието на България.
 
- Кои са основните проблеми, пред които е изправен аграрният сектор у нас?
- За средните и малки производители на първо място това, което движи производството е пазарът. Ниски са изкупните цени. Липсва коопериране помежду ни. Всичко опира до пазара и липсата на сериозна държавна политика, особено за подкрепа на малките производители. За истинските производители, които са все още в социалната функция на земеделието, няма пари. На магия го караме.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С обективен и със субективен фактор. Първо, трябва да има държавна политика. След това човек много внимателно трябва да си прецени силните и слабите страни, и тогава да вземе решение. Но ако няма държавна политика, просто всичко е мъка.
 
Аз не получавам подпомагане от държавата, но причината за това си е лично в мен, тъй като съм с много малък обем на производството, площта ми е под 5 декара. Мисълта ми е, че България има възможност много семейства да правят това, което аз правя. Значи може да се помисли и за тези микро микростопанства.
 
Евентуално в нашия район, ако можем да се кооперираме – с някаква подкрепа от държавата и съответна политика и на общините. Тогава ние ще бъдем по-конкурентни, защото ще можем заедно, общо да си изнасяме продукцията. Земеделието изгуби социалната си функция да произвежда, за да се изхранва населението.