Ферма и трева са две понятия, които на пръв поглед няма как да съжителстват. Не така мислят обаче семейство Караянчеви, които създават своята „Тревясала ферма“ преди десет години във варненското село Здравец. Снежана е учител по математика и физика, а Михаил – лекар. Днес обаче двамата са се отдали на земеделие и отскоро разчитат изцяло на него.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

На 200 м надморска височина в Стара планина и на 18 км от Варна Снежана и семейството й отглеждат над 200 вида растения. Силата им е в зеленолистните зеленчуци, като наред с традиционните, експериментират и с такива като левурда, момордика, кейл, манголд. Отглеждат ги на принципа на биодинамичното земеделие и алеопатията. Стоят зад инициатива за размяна на семена във Варна и са майстори в „събуждането“ на стари сортове.

Как стана така, че се захванахте със земеделие?

Преди 10 години харесахме мястото в село Здравец. Една от причините беше проблемът на дъщеря ни с астмата и търсехме място, където въздухът да е чист. Вторият ни критерий беше да има чиста почва и затова избрахме двор, който не беше обработван и третиран 15 години. След като закупихме земята, се захванахме да отглеждаме чиста храна за себе си. Впоследствие започнахме да правим размяна с други семейства и това, което ни оставаше в повече, предлагахме на хора като нас с малки деца. По-късно се регистрирахме като земеделски производител и сега продаваме на Фермерски пазар „Варна“ и на място. 

Защо избрахте името „Тревясала ферма“?

След една лятна почивка, връщайки се в градината, фермата беше потънала в трева колкото нашия ръст. И въпреки това нашите растения бяха живи. Всички се учудваха как сред тревата растат здрави зеленчуци. Оттам дойде и името.

Какво усещане Ви носи работата на полето?

Удовлетворение. Връзката със земята ни прави по-щастливи и по-уверени в това, което правим. 

Имало ли е трудни моменти, в които ви е идвало да се откажете?

Да, разбира се. Един от тях е миналогодишната градушка, при която буквално стоиш навън, стичат ти се сълзите и не знаеш дали това, което си заложил, ще оцелее. 

А най-приятният момент от работата?

Когато човек, който си е взел семена от нас, след това идва и ми казва: „От вашите семена направих чудни растения“. Неописуемо е удоволствието да видиш как се запалва искрата на хората към работа със земята. Другото, което ми носи удовлетворение, са детските групи от зелените училища, които ни посещават. Как малките изживяват момента, когато се посади едно растение! Те се запалват и до днешен имаме такива, които се връщат  и изпращат снимки на това, което са отгледали.

Къде е пресечната точка между учителската професия и земеделието?

И при двете има много труд и любов към всичко, което правиш. Това е разковничето. 

Коя черта от характера Ви помага в работата като земеделски производител?

Моята упоритост и трудолюбие – това ме води напред. Освен това ние, жените, притежаваме лекота и такт за общуване с клиентите.

Има ли на кого да предадете наученото дотук?

Имам момче и момиче. По принцип помагат, но в момента са в такава възраст, че не се интересуват много. Но когато имаме посещения от детски групи, дъщеря ми помага доста успешно. 

Какво още искате да постигнете с „Тревясалата ферма“? 

Мечтая си да дойде ден, в който клиентите сами да идват във фермата. Да си наберат това, което им харесва в градината, да го претеглят, платят и да си тръгнат доволни. На запад вече има такава практика. Другата ми мечта е да има опитни полета като преди години, децата да се извеждат сред природата и да им се покаже как се обработва земята. Искам колкото се може повече деца да минат оттук и да се докоснат до нашите растения. Освен семената това е нашата мисия – да покажем на децата как изглежда домата като растение, а не да си мислят, че идват от магазина.