Сиана Тончева и съпругът ѝ Ивелин Тончев отглеждат органични зеленчуци в семейна ферма в софийското село Негован. Продават отгледаната продукция чрез директни доставки и на фермерски пазари. Обръщат се към земеделието след раждането на двете им деца, в стремеж да произвеждат чиста храна за себе си. После превръщат начинанието си в начин на живот.

 

Коя е Сиана Тончева и как започна приключението със земеделието?

Докато бях студентка по право в Софийския университет, моят съпруг ме взимаше със себе си на служебни събития със земеделци. Тогава изобщо не подозирах, че един ден ще се занимавам със земеделие. Правото не ми беше по сърце, така че продължих да търся пътя си. Бях консултант по цветови анализ и личен стил, но най-дълъг стаж имам в кариерата на майка и домакиня.

С раждането на децата се промениха много неща в нашия живот и в нашето мислене. Тогава започнахме да строим къща и се преместихме да живеем на село. Постепенно се появи фермата. Първо беше хоби. Съпругът ми е агроном с 20-годишен опит в областта, но аз дълго време не се припознавах в тази сфера.

Благодарение на майчинството и това, че обгрижвах децата и къщата, минах през много неща и имах възможност да експериментирам. Винаги имаше нещо, което да ме пали и нещо, което правех със страст. От сапуните, през сладката и туршиите до отглеждането на разнообразни растения, които слагахме на трапезата.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Вие имате две момиченца. Те как възприемат живота във фермата?

Голямата ни дъщеря беше на година и половина, когато се преместихме на село. Малката се роди тук. За тях фермата е ежедневие. Денят започва сутрин рано и завършва вечер късно. Много им харесва да са с нас. В градината и покрай работата прекарваме много време заедно. 

Децата гледат какво правим и се учат от личния пример. Те се включват, когато им е интересно. Любознателни са, искат да пипнат, да участват. Най-вече да имат принос, да бъдат полезни, да свършат нещо, което се цени от възрастните. Ние ги насърчаваме и сме благодарни за помощта им.

А как разширихте стопанството, за да го превърнете в "Близката ферма"?

В началото имахме градинка от 30 квадратни метра, където си отглеждахме зеленчуци. После тя започна да расте и скоро райграсът се превърна в оранжерия. Започнахме да раздаваме от нашите продукти на приятели и колеги. Докато се усетим, градинарството се беше превърнало в много повече от хоби и нашите продукти се харесваха и търсеха. Така разширихме производството в двора на съседите, а вече сме и на полето.

Защо "Близката ферма"?

Защото сме близо до София и сме последователи на идеята за „местна храна“. Намираме се на 11 километра от "Александър Невски" в центъра на София. Това дава големи предимства както на нас, така и на нашите клиенти. Защото храната, която изпращаме по куриер и носим на пазара, е прясна и свежа.

Какво те вдъхновява в този начин на живот?

Работата ми е много разнообразна и съм щастлива, че мога да развивам талантите си и да експериментирам. Дните са различни и интересни. Няма рутина, към която да се придържам. Има някои основни неща, но не е еднообразно всеки ден. Нашата ферма е семейно начинание. Това ми дава възможност да опозная мъжа до мен по нов начин и да общувам с него на друга основа.

Прекарваме много време с децата и те стъпка по стъпка се включват в нашата дейност. Изненадвам се, като виждам колко неща знаят и като чувам как разговарят с клиенти. Без да сме ги учили - те просто са ни гледали и слушали. Удовлетворението ми вдъхва сили да продължавам. И не на последно място - моето любимо хоби - фотографията.

Какви предизвикателства срещаш?

Органичното земеделие е голямо предизвикателство. Тъй като не пръскаме и не торим с химикали, привидно изглежда, че имаме по-малко работа. Но всъщност е точно обратното. Има много повече обгрижване, прецизност и наблюдение. Винаги има нещо за правене. Ако не е спешно, е важно. Благодарна съм на моя съпруг, че изцяло поема тежката физическа работа и ме щади. Уредите и инструментите в кухнята са по моята част, но машините и инструментите на полето са изцяло по неговата.

Друго предизвикателство е, че земеделската работа е много трудоемка, а в същото време недооценена. Когато една работа мине през ръцете ти, се научаваш да я уважаваш и цениш. А когато я вършиш със сърце, тя е много повече от работа. Съвременният човек е загубил връзката си със земята. Свикнал е в близкия магазин да има всичко, по всяко време на годината, на ниска цена. Храната се приема за даденост. Малко са хората, които ценят и осъзнават колко дълъг и трудоемък път изминава един залък от фермата до вилицата. Благодарна съм, че нашите клиенти са от тях.

В този ритъм остава ли ти свободно време?

За тази година не сме разписали почивни дни. Искрено се надявам догодина да променим това. Покрай разрастването тази година се настроихме, че ще имаме много работа. Старая се да намирам време за разходка с колелетата с децата и кучето до близките езера. Нашият район е богат на езера и реки и е част от мрежата Натура 2000. Тук е и най-голямата популация на сиви чапли около София. Също обичам да правя йога и медитации.

С какво жените допринасят в земеделието?

Както в семейството, така и във всяка сфера на живота, женското и мъжкото начало се преплитат. В тяхното допълване и обтягане се ражда животът. Зад всеки тракторист има поне една жена, която връзва репички. Женският стил се отличава с майчинско отношение, грижа и любов. Земеделието се прави със сърце, независимо дали от мъже или от жени. И все пак в женската природа е заложено да сме търпеливи, приемащи и меки. Може би това ни помага по-добре да разбираме Майката Земя.

Какъв съвет би дала на дамите, които сега прохождат в земеделието?

Не вярвам, че една жена случайно може да попадне в земеделието. Повечето жени знаят добре с какво се захващат, знаят, че им предстоят моменти, в които ще вземат мъжки решения. Моята препоръка е да се откажат от перфекционизма и идеята, че могат да контролират нещата. Да следват пътя си със сърце и да имат приемане за всичко такова, каквото е. Да са много добре подготвени, но да се доверят на Майката Земя – тя е най-големият учител и да следват нейния ритъм.