Рилка Игнатова е кръстена на най-високата планина у нас и тя наистина е жена, устремена към върха, следвайки мечтите си през целия си живот. Намираме я на път "между капките", както се изразява тя, защото пръска тих дъждец. Агроном по образование и по призвание, съпруга, майка на три вече пораснали деца, горда баба на три внучета и в очакване на четвърто, Рилка Игнатова вече 36 години е отдадена и на родното земеделие.
Тя е работила в АПК, ТКЗС, държавен служител в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), председател в земеделска кооперация и управител на семейната фирма за зърно- и семепроизводство в Русе. Тази интересна и динамична жена много добре съчетава работата със семейството, като обича и черпи сили и от двете. Намира време и за приятелите си, и за хобито си - цветята.
Пред Агри.БГ Рилка Игнатова разказва за извървения път като една борбена жена в земеделието.
Аз съм от село. Баща ми, откакто се помня, ми викаше „агрономе“. За жалост, той си отиде твърде млад. Селските деца израстват на полето, на свобода. Много обичам природата и всичко, свързано с нея. Земеделието е част от природата. Завършила съм средното си образование със златен медал в престижния за времето си Селскостопански техникум в кв. Образцов чифлик, град Русе. Получих много добра подготовка и висшето ми образование във ВСИ "Васил Коларов", специалност "Лозаро-градинарство" изобщо не ме затрудни. После специализирах „Агрохимия и почвознание“ и „Растителна защита и торене“. Всичко е до желанията и мечтите на човек, а аз винаги имам такива.
Човек е толкова голям, колкото са мечтите му!
Нашето поколение стана свидетел на всички проблеми, свързани с унищожаването на земеделието ни. Голяма част от нас, работещите по онова време в ТКЗС, бяхме освободени или изгонени след ликвидацията им. Оказах се на улицата с три деца и без работа. Трудно се живееше само със заплатата на съпруга ми. Тогава заедно с него решихме да изтеглим детските влогове и да регистрираме фирма през 1993 г. Трудни времена бяха, но ние бяхме толкова млади и нямаше нещо, което да ни уплаши.
През 2004 г. имаше конкурс за началник отдел на район Дунавски към ИАСАС. Кандидатствах почти на майтап, но те пък ме взеха на работа. Синът ми и съпругът ми регистрираха АГРИКА ООД, която пое пасивите и активите на ЕТ. В това време ме поканиха да поработя в София по заместване на директора на отдел „Сертификация и контрол“. Бяха времена на промени, на влизане на страната ни в ЕС. Трябваше да се работи много по законодателството. Имах прекрасен екип, с който написахме промените в Закона за посевния и посадъчен материал и 21 наредби към него.
Бизнесът вече имаше закон и наредби и можеше да работи на територията на ЕС и дори в трети страни.
По-късно пък ме поканиха да стана председател в една малка кооперация в село Ново село. Кооперацията беше развалина и обран бостан. За 10 години аз и хората, с които работя, направихме всичко, което можахме - оградихме двора, купихме нови машини, трактори, модерен комбайн. Но земята е малко и миналата година искахме да направим реорганизация. Изработихме програма с юристи и икономисти. В Закона за земеделските кооперации всяка реорганизация минава първо през ликвидация. За жалост, намериха се лоши хора, които не искаха и да чуят за нещо ново и много по-добро, и го отхвърлиха, преди да са го чули дори. Може би тази година ще ми е последна в кооперацията. Решихме, че цялото ръководство ще подадем оставка на редовното ни общо събрание през месец май.
Аз съм зодия Телец. Земен знак, здраво стъпил на земята. Телецът има душа на ангел, сърце на боец и инат на магаре. Мисля, че с това дадох отговор на въпроса за чертите и характера.
Фирмата ни има около 2700 дка, собствени и наети. Заедно със земята на синовете ни е около 3000 дка. Както казах, имаме двама сина и една дъщеря. Това е най-голямото ми богатство. Синовете ни са агрономи и са много трудолюбиви. Голямо успокоение е да знаеш, че има на кого да разчиташ. Дъщеря ни работи като IT специалист. Благодаря на Господ, че имам тези прекрасни деца!
Тази година сме засели 1500 дка пшеница, 120 дка грах, 850 дка слънчоглед и 530 дка царевица. Задължително имаме и семепроизводство – от пшеница и грах.
Аз и съпругът ми изградихме базата, надстройката трябва да дойде от децата ни. Ние дадохме всичко от себе си. Мисля, че сме добър пример за труд, честност, упоритост. Децата ми трябва да са много по-щастливи от мен. Те трябва да са единни, да се обичат и подкрепят. Да помнят, че кръвта вода не става!
О, аз много обичам да ритам буци. Природата е велико нещо. Нейните закони не искат гласуване. Единственият недостатък на природата е, че позволява да се раждат недоволни хора.
Земята не ражда нищо по-лошо от недоволен човек.
Удоволствията в работата са много. На полето винаги можеш да останеш сам със себе си. Ако се заслушаш в шепота на листата и го разбираш, няма как да не изпиташ любов и щастие. А какво да кажа за онази картина, представете си само: един впечатляващ залез на фона на цъфнали слънчогледи. Красота и спокойствие! А жуженето на пчеличките и песента на птичките - това е неповторимо!
Това е моят живот, моят избор. Той зависи изцяло от моите мисли, желания и мечти. Да, има трудни обстоятелства, които не зависят от нас, хората. От нас зависи обаче как ще ги възприемем и дали ще отговорим с добрината в сърцето си. Семейството е най-ценното нещо за мен. В много трудните моменти черпя сили от подкрепата на семейството ми. Знам, че докато сме живи, здрави и заедно, винаги ще намерим сили да се справим с предизвикателствата. Обичам си голямото семейство повече от всичко на света!
Опитваме се да поддържаме традицията поне два пъти в годината да отидем цялата фамилия Игнатови заедно на почивка и тогава по-щастлива от мен няма. Прекрасно се чувствам, когато чувам смеха на малките и големите, закачките на майките към внуците, гоненето на топките, игрите и всичко останало. Тогава наистина изпитвам блаженство. Когато виждам, че дървото на добродетелите се разклонява достатъчно и корените му се впиват дълбоко в сърцето ми, и са се родили първите плодове – внуците ми. Тогава аз се чувствам в пълна хармония със себе си и това е щастие!
Другото, което пълни душата ми и ми дава сили, са моите приятели. Надявам се дълго време да са част от живота ми. Знам, че винаги мога да разчитам на тях. Откакто ги имам, животът ми е по-хубав и всички спомени, които си създадохме, са безценни. Щом някой е влязъл в живота ми, значи природата така е решила, така е трябвало да стане и нищо не е случайно.
Ние живеем във време на пандемия и аз забелязвам сериозна криза в отношенията между хората. На повърхността излезе лошотията, злобата, завистта .
Мога гордо да кажа, че в тези трудни времена на болести и кризи най-големият капитал за мен бяха моите приятели. Аз и съпругът ми бяхме болни от този коронавирус. Получихме толкова много обаждания, внимание, загриженост, сила, подкрепа от моите и неговите приятели. Благодарна съм, че ги има в живота ни!
Мечтая за простички неща. В личен план искам винаги да имам до кого да се събуждам, да знам, че някой ме обича. Не бих могла да живея без любов. Желая да сме живи и здрави и свободни в избора си. Мечтая за свят, изпълнен с доброта, за свят, в който деца да не умират от глад, да има достатъчно храна за всички. Мечтая за романтика, мили жестове, уют, топлина, уважение, обич между хората. Мечтая свободно да пътувам до всяка точка на света.
Бих се радвала, ако един ден чуя, че моите деца – братя Игнатови и сестра им, са направили нещо много добро.
;void(0);){kind=link}