Рени Тодорова е действащ фермер и макар да звучи банално, тя е от хората, които откакто се помнят – все са в земеделието. При нея това е лесно обяснимо – тя е трето поколение агроном.
Нейният дядо – Цветан Цолов е агроном от старата генерация, работил е по специалността си в Египет и дълго време е оглавявал „Растителна защита“ във Враца. Баща ѝ - Младен Цолов, от 2007 г. е активен фермер, който освен със зърнопроизводство, се занимава още и с производство на вино, търговия на препарати за растителна защита и много други. Рени е изцяло в този бранш още от дете. Съвсем целенасочено тя избира да изучава агрономия и е дипломиран специалист по растителна защита.
„Оказа се, че това ми се отдава и много ми харесва“, казва младата дама, която е майка на три деца и силно се надява, че поне едно от тях ще наследи любовта ѝ към земеделието. „Всъщност е доста трудно да се справя с работата на полето и отглеждането на двама сина и една дъщеря, но когато човек има организация и желание да се развива и да успява, влага всичко необходимо, за да го постигне“, става ясно от думите ѝ.
Рени Тодорова: Моята лична мисия е в българското земеделие да има млади хора и приемственост, защото това е един от най-силните отрасли на нашата страна.
"В никакъв случай не можем да позволим постигнатото да бъде загубено и обезличено. За съжаление понякога дори се опитват да настройват обществото срещу нашия сектор.
Истината е, че ние сме хората, които осигуряват прехраната на страната и смятам, че имаме една благородна професия. Искам да предам наученото от мен нататък, за да се види какво всъщност правят земеделците за обществото. И най-вече младото поколение да не се отказва от работата на полето", казва тя.
Въпреки че е влязла в аграрния сектор подготвена от семейните традиции и полученото образование, Рени най-много се изненадва от бюрокрацията, която силно утежнява много аспекти на земеделския процес.
„Смятам, че трябва да се върви в посока на цялостно дигитализиране и тоновете хартия да отпаднат, защото за мен това е абсолютно излишно“, категорична е тя.
„В България имаме и друг проблем - у нас масово не се ценят специалистите, а агрономството е професия, която не е лесна за научаване. Ние сме доктори на растенията, нашите пациенти не могат да говорят, само по външни белези трябва да разберем как да ги лекуваме“, споделя Тодорова.
Нейното стопанство е от 4 000 дка, но то функционира заедно със стопанствата на баща ѝ, на съпруга ѝ и на братовчед ѝ. Работата с механизацията до голяма степен е тяхна задача, а тя е отговорна за агрономическите съвети по растителна защита. Всички заедно са развили работещ модел за фамилно коопериране.
Българските земеделци са виждали и по-трудни години и ще устоят и на бъдещи предизвикателства, убедена е потомствената фермерка.
„Много искам да бъда полезна за целия сектор, да защитя правата на фермерите и да накарам обществото да вижда истината, да знае, че сме трудолюбиви българи с кални ръце, които влагат сърце и душа в работата си.“, казва още Рени Тодорова.