Ралица Стоянова напуска града, за да се установи в село Юнаците, Пазарджишко. Именно там през 2017 година започва нейната история с отглеждане на лешници. В момента насажденията започват да плододават и тя, заедно със своето семейство, бере първите плодове на своя дългогодишен труд.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Защо избрахте именно лешниците?

 

Видяхме, че лешниците имат добър пазар и в България има възможност за доброто им развитие. Започнахме да проучваме в нашия регион как биха се чувствали лешниците. Правили сме проучвания и в Сърбия, и в Италия - най-големият производител на лешници. Там се свързахме с университета в Перуджа, които имаха разработката на един нов сорт лешник - Франческана. Решихме да го изпробваме на нашето насаждение през 2017 г., когато започнахме да се занимаваме с това. Иначе самият му патент е от 2019 г.

Именно заради това, че бяхме първите, които повярвахме в сорта, ни дадоха права за продажба на този лешник в България. Сега имаме свой разсадник. Всичко това, според мен, е едно доказателство, че когато си отдаден на нещо - правиш проучване и го гледаш с отдаденост, нещата се навързват и накрая се получава нещо хубаво. Поне при нас така се получи.

С какви трудности се срещате в своята работа?

 

Като едни пионери в тази дейност в България трябваше много неща да откриваме сами и на място. Колкото и информация да имаш - нашата идваше главно от Италия, тук си има специфики, които ние трябваше сами да открием. Всяко място само за себе си има специфика, така че ти като един земеделски производител трябва да познаваш терена си. 

Иначе при продажбата на лешници трудното е, че засега я няма тази насоченост към лешника. Българите са по-склонни да инвестират в орех, защото им се струва по-познато и традиционно българско растение, което може да се вложи и в много неща. Докато идеята за лешниците е нова и все още много хора не са склонни да рискуват. Въпреки че има безкрайно много търсене на лешници в Европа, в България естествено все още прохождаме. Едно от предизвикателствата е да се направи структура - не само да го произведеш, но и да има на кого да го продадеш. 

Какво спира хората да инвестират според Вас?

 

Едно от нещата, които повечето хора ги спира, е един 4-5-годишен период на очакване за плододаване. И затова това не може лешниковата градина да ти е основно занимание. Поне в началото. Така че аз си мисля, че точно тук е мястото, където трябва да се намеси държавата с една помощ. За сега обаче не виждаме да има индикации това да се случи.

Другият голям проблем е, че няма никаква сертификация специално при разсадниците за лешници. Просто всички казват, че продават нещо на добро вяра. Затова е добре наистина да има една сертификация, която да гарантира после, че хората наистина купуват това, за което са платили. В противен случай стигаме до един много тъжен сценарий, в който си инвестирал и си полагал усилия години наред, а накрая градината не ражда.

Какво Ви амбицира?

 

Смятам, че могат да се създадат много хубави общности покрай тези насаждения от лешници и да се направи един много хубав начин на живот на хора, които се обединяват да гледат лешници. Амбицират ме и хората, които идват и искат тепърва да се занимават с това. Хората, които срещам са много симпатични и смятам, че България също би имала една голяма полза, ако успеем да развием този сектор, защото би било едно много добро препитание за много хора.

Какво бихте посъветвали младите, които тепърва се замислят дали да инвестират в лешници?

 

Опитайте. Смятам, че тук има много бъдеще. Разбира се, пречка е този 4-5-годишен период, докато се стигне до плододаване, но пък след това ще има много голямо удовлетворение. В момента ние поставяме основните - първо на определени сортове лешници, които да имат добър пазар и второ на един начин на живот на хората, които гледат тези растения. 

С какво се занимавахте преди да влезете в земеделието и с какво е свързана работата Ви в момента?

 

Моето образование е с икономическа насоченост в информатиката. Цял живот съм се занимавала с документални неща, минаващи през компютър. Сега също се занимавам повече с административната част по отглеждането на лешници, която не е малка. Но и на полето виждам какво се случва.

Каква е да си дама в селското стопанство?

 

Първото, което се сещам е, че сякаш има малко пренебрежение към жените в земеделието, но от друга страна има и интерес когато една жена представя нещо, те гледат с малко повече интерес.