Трудно е да бъдеш жена в земеделския сектор. Трудно е да бъдеш млад фермер у нас. Не е лесно да прокарваш нови идеи и технологии в родното селско стопанство. „Но обичам да се развивам чрез предизвикателства не през лесното”, споделя пред Агри.БГ 20-годишната Ралица Калмукова от Ямбол.
Младата чаровница избира да сияе в един мъжки свят и да се бори със закостенели разбирания, защото фермерството е в кръвта й, обича родната земя и работата в калта, като е решена да продължи и доразвие семейните традиции в селското стопанство.
Съвсем естествено стигнах до този избор. Израснала съм във фермата, моите родители се занимават с птицевъдство и земеделие. В същото време аз винаги съм била силна по химия и биология и съм искала да се развивам с тях. Трябваше да избера специалност, която да комбинира тези умения и възпитаваната ми любов към селското стопанство. Така реших и вече втори курс уча „Растителна защита” в Аграрен университет – Пловдив.
Нашата ферма не е голяма. Имаме около 5000 кокошки носачки, като работим предимно за регионалния пазар. Занимаваме се и със земеделие с цел производство на фураж за фермата. В последно време стремежът ни е да заложим повече на земеделието, защото в животновъдството има много рискове.
Птичият грип е сериозна заплаха. На много ферми около нас им се случи това и ги върна на нулата. Рискове крие и евентуален рязък спад в цената на яйцата. Едно разрастване на дейността е свързано с повече инвестиции, по-голяма база и брой животни, но залогът е голям, а има постоянна цикличност във фермата. Кокошките носачки имат определен период, в който са продуктивни, сменят се през година. Много са факторите и затова сега сме насочили поглед към земеделието.
Един от преподавателят ме пита защо не съм записала „Зооинженерство”. Честно казано, виждам повече перспектива в земеделието отколкото в животновъдството у нас.
Имам много голямо желание да развия земеделието във фамилния бизнес. Със знанията, които може би ще придобия след време, да допринеса за едно печелившо, добро отглеждане на земите ни. Искам и да имам своя овощна градина – да знам, че аз съм я създала, отгледала, да тествам технологии на отглеждане и грижа.
С времето като култура ме привлече и рапицата. Тя не е отглеждана от родителите ми, но имах шанса покрай моя приятел, с когото сме колеги в университета, да се запозная отблизо с тази култура. Той и неговото семейство отглеждат рапица. Доста е сложна. Преди време е имало повече интерес към нея в нашия край. В нашите подпланински райони се получава добре с повече грижи. Има предизвикателство в отглеждането й.
А аз сега съм на такъв етап, че искам да се развивам не през най-лесното. Обичам да търся отговори на сложни въпроси.
Да, разбира се, искаме някой ден, живот и здраве, да си създадем общ бизнес. Земеделието е много подходящо за фамилна дейност, за изграждане на традиции и предаване в поколенията. И двамата искаме да сме част от това, учим се от родителите ни, както и един от друг. Нашето поколение вече има по-различен поглед за някои неща, отворени сме към новото, но и ценим основите, на които стъпваме, без тях няма да можем да създадем нищо.
Много е трудно тепърва да започнеш да се занимаваш със земеделие, колкото и лесно да звучи отстрани. Има много поземлени проблеми, няма свободна земя, буквално всяко парче вече е заето, обикновено от големите фирми. Няма достатъчно ефективна политика, гарантираща на младите земеделци поне първоначална сигурност, стимулираща ги да се занимават с това. Подпомагане има, но сякаш не е добре разпределено. Според мен е добре да се въведе таван на субсидията, тъй като има хора, които злоупотребяват и всички знаем това.
Затова ние искаме да бъдем преди всичко пазарно ориентирани. Разбира се, в това също има редица предизвикателства. Не са рядкост и проблеми, произтичащи от грешните представи и избор на самите потребители, особено ако има директен пазар. Например най-пресният ми пример е митът, че по-голямото яйце е по-хубаво.
Често, когато съм в магазина ни, ми се налага да обясня на клиентите това и дори ги съветвам да си вземат по-малките и по-евтини яйца, споделям им, че вкъщи ядем само от тях, но в повечето случаи хората не вярват. Битката с грешни стереотипи също не е лесна.
Дава ми някаква сила, стремеж, увереност, зарежда ме. Големият град не е за мен. Обичам постоянно да съм в калта, а в същото време да успявам да бъда и дама. Това съчетание го чувствам като своето амплоа. Интересите ми назад в годините например са свързани с танци – народни, спортни, индийски. Там изразявам една друга своя страна. Но тези дейности си останаха по-скоро мое хоби, плановете ми за бъдещето са свързани със земеделието, ако те се сбъднат, ще се чувствам щастлива и успяла. Аз постоянно съм на терен с баща ми или с приятеля ми, окаляна до ушите и пак се чувствам добре.