Трудно е да бъдеш жена в земеделския сектор. Трудно е да бъдеш млад фермер у нас. Не е лесно да прокарваш нови идеи и технологии в родното селско стопанство. „Но обичам да се развивам чрез предизвикателства не през лесното”, споделя пред Агри.БГ 20-годишната Ралица Калмукова от Ямбол.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Младата чаровница избира да сияе в един мъжки свят и да се бори със закостенели разбирания, защото фермерството е в кръвта й, обича родната земя и работата в калта, като е решена да продължи и доразвие семейните традиции в селското стопанство. 

Защо едно 20-годишно момиче се вълнува толкова от земеделие? Как избрахте да учите и да се занимават с това?

 

Съвсем естествено стигнах до този избор. Израснала съм във фермата, моите родители се занимават с птицевъдство и земеделие. В същото време аз винаги съм била силна по химия и биология и съм искала да се развивам с тях. Трябваше да избера специалност, която да комбинира тези умения и възпитаваната ми любов към селското стопанство. Така реших и вече втори курс уча „Растителна защита” в Аграрен университет – Пловдив. 

Разкажете ни малко повече за семейния бизнес и как Вие се виждате в него занапред.

 

Нашата ферма не е голяма. Имаме около 5000 кокошки носачки, като работим предимно за регионалния пазар. Занимаваме се и със земеделие с цел производство на фураж за фермата. В последно време стремежът ни е да заложим повече на земеделието, защото в животновъдството има много рискове. 

Птичият грип е сериозна заплаха. На много ферми около нас им се случи това и ги върна на нулата. Рискове крие и евентуален рязък спад в цената на яйцата. Едно разрастване на дейността е свързано с повече инвестиции, по-голяма база и брой животни, но залогът е голям, а има постоянна цикличност във фермата. Кокошките носачки имат определен период, в който са продуктивни, сменят се през година. Много са факторите и затова сега сме насочили поглед към земеделието.

Един от преподавателят ме пита защо не съм записала „Зооинженерство”. Честно казано, виждам повече перспектива в земеделието отколкото в животновъдството у нас. 

Когато завършите образованието си, с какво искате да се занимавате, да отглеждате..?

 

Имам много голямо желание да развия земеделието във фамилния бизнес. Със знанията, които може би ще придобия след време, да допринеса за едно печелившо, добро отглеждане на земите ни. Искам и да имам своя овощна градина – да знам, че аз съм я създала, отгледала, да тествам технологии на отглеждане и грижа. 

С времето като култура ме привлече и рапицата. Тя не е отглеждана от родителите ми, но имах шанса покрай моя приятел, с когото сме колеги в университета, да се запозная отблизо с тази култура. Той и неговото семейство отглеждат рапица. Доста е сложна. Преди време е имало повече интерес към нея в нашия край. В нашите подпланински райони се получава добре с повече грижи. Има предизвикателство в отглеждането й.

А аз сега съм на такъв етап, че искам да се развивам не през най-лесното. Обичам да търся отговори на сложни въпроси.

Споменахте, че и Вашият приятел е от сектора. Имате ли общи планове и разбирания за развитие? 

 

Да, разбира се, искаме някой ден, живот и здраве, да си създадем общ бизнес. Земеделието е много подходящо за фамилна дейност, за изграждане на традиции и предаване в поколенията. И двамата искаме да сме част от това, учим се от родителите ни, както и един от друг. Нашето поколение вече има по-различен поглед за някои неща, отворени сме към новото, но и ценим основите, на които стъпваме, без тях няма да можем да създадем нищо. 

Какви са най-честите трудности, с които към момента се сблъсквате като млад фермер?

 

Много е трудно тепърва да започнеш да се занимаваш със земеделие, колкото и лесно да звучи отстрани. Има много поземлени проблеми, няма свободна земя, буквално всяко парче вече е заето, обикновено от големите фирми. Няма достатъчно ефективна политика, гарантираща на младите земеделци поне първоначална сигурност, стимулираща ги да се занимават с това. Подпомагане има, но сякаш не е добре разпределено. Според мен е добре да се въведе таван на субсидията, тъй като има хора, които злоупотребяват и всички знаем това.

Затова ние искаме да бъдем преди всичко пазарно ориентирани. Разбира се, в това също има редица предизвикателства. Не са рядкост и проблеми, произтичащи от грешните представи и избор на самите потребители, особено ако има директен пазар. Например най-пресният ми пример е митът, че по-голямото яйце е по-хубаво.

Често, когато съм в магазина ни, ми се налага да обясня на клиентите това и дори ги съветвам да си вземат по-малките и по-евтини яйца, споделям им, че вкъщи ядем само от тях, но в повечето случаи хората не вярват. Битката с грешни стереотипи също не е лесна. 

Какво най-много обичате в земеделието? Защо то Ви е страст?

 

Дава ми някаква сила, стремеж, увереност, зарежда ме. Големият град не е за мен. Обичам постоянно да съм в калта, а в същото време да успявам да бъда и дама. Това съчетание го чувствам като своето амплоа. Интересите ми назад в годините например са свързани с танци – народни, спортни, индийски. Там изразявам една друга своя страна. Но тези дейности си останаха по-скоро мое хоби, плановете ми за бъдещето са свързани със земеделието, ако те се сбъднат, ще се чувствам щастлива и успяла. Аз постоянно съм на терен с баща ми или с приятеля ми, окаляна до ушите и пак се чувствам добре.