Пламена Куртева хваща високи топки – както в тениса, така и в говедовъдството. Тя е само на 30 години, а вече има зад гърба си спортни постижения, образование в САЩ, практика в Европа и седемгодишен стаж в семейния бизнес - кравеферма в асеновградското село Златовръх. Въпреки че се е доказала в бранша – заместник председател е на Националната асоциация на младите фермери в България и има няколко престижни отличия, Пламена продължава със спортен хъс и отдаденост да работи за развитието на фермата по най-добрите световни стандарти.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО 

Как така от воле минахте от тениса към животновъдството?

Преди десетина години заминах за Щатите, за да се състезавам там. Приеха ме с пълна стипендия в голям американски университет, където успях да уча специалността, по която работя днес – „Агроикономика и бизнес мениджмънт“. Родителите ми произвеждат млечни продукти и имаме семейна ферма. Животновъдството ме влечеше още от малка. Колкото и ограничено да ми беше времето, докато бях спортист, прекарвах свободните дни в кравефермата. По-късно много бързо си смених приоритетите. 

Докато в началото на 2013 г. тенисът ми беше приоритет, в края на същата година вече работата ми на животновъд беше това, което исках. 

Спортът помага ли Ви в сегашната дейност?

Спортният дух е добър мотор, дори в най-тежките моменти продължавам напред. Понякога не постигаш резултатите, които си очаквал. Винаги има възходи и падения. В този ред на мисли спортът винаги ми е помагал, защото аз имам невероятна дисциплина. Аз приемам всяка ситуация. Имало е и тежки моменти, и хубави, работя спрямо обстоятелствата.

Фактът, че сте жена, пречи или помага в животновъдния бизнес?

Аз вкарвам чар в работата си. За мен отглеждането на животни и производството на храна е хуманна дейност. В тази професия, вярвам, че има място и нужда от женско присъствие заради самата ни природа.

Жената има добро наблюдение над живата стока и правилните мениджмънт практики, усеща проблемите и създава добър колективен дух сред заетите в стопанството. Имаме склонност да създаваме доброта, уют, комфорт.

Разкажете ни за семейната ферма и как отглеждате животните.

Стопанството ни е от 800 говеда в млекодайно направление. Повечето са от породата Холщайн, но имаме и около стотина животни Монбелиард. Ползваме генетичен материал от Топ 100 в света и така всеки следващ приплод е с много подобрения. Имаме култивирани пасища, засети от нас за подрастващите животни, не за продуктивните. Самата трева е за преживни животни.

С времето тотално сменихме технологията на отглеждане. Направихме една много голяма реконструкция на обекта, която все още довършваме.

Стремим се да осигурим максимален комфорт на животните, високо ниво на хигиена, а оттам качествено и количествено мляко.

Разполагаме с доилна зала и работим по международен стандарт за индустриално животновъдство. Една част от продукцията ни преработваме в нашето предприятие в Забърдо и произвеждаме качествени трайни млечни продукти, придобити изцяло от затворен цикъл на земеделие и животновъдство. Бизнесът ни е семеен, но при нас работят много прекрасни хора, които са част от целия успех. Имаме 50 служители в целия цикъл на производство.

Какво още планирате за в бъдеще?

Да довършим реконструкцията. Имаме още около година и нещо изграждане на нова доилна зала, съоръжения за подготовка на фуражи, фуражна кухня. Имаме още дълъг път да извървим. През това време се надяваме и земеделието ни да върви безпроблемно, за да можем да си изхранваме добитъка. В нашия бранш тежкият момент е с високите цени на суровините за изхранване на животните. 

Ситуацията в момента е усложнена от коронакризата. Какви са трудностите, които срещате?

Текущите проблеми са ясни – националната и световна обстановка няма как да не притеснява всеки предприемач, независимо от кой бранш е. Ние сме от хранително-вкусовата промишленост, което ни прави една идея по-устойчиви, но все пак обстановката е притеснителна. Много хора остават с временно ограничени или никакви доходи, съответно това няма как да не рефлектира върху всички сектори. Проблеми, самостоятелно произтичащи от едно или друго звено, не мисля че има или поне не са сериозни, Въпрос на симбиоза е. 

Държавата и браншът са отражение на това, какво можем да постигнем всички заедно.