Преди 7 години Пепа Рашева случайно научава, че Кооперация Хранкооп търси организатор на фермерския пазар в Добрич, и веднага решава, че това е работа точно за нея.
„Представях си нещата в много розова светлина – как се развива регионът, как мога да бъда полезна на малките производители и т.н.“, разказва Рашева. След първата среща с Николай Генов от кооперацията, който увлекателно разказвал какво трябва да прави, Пепа остава като пусната в средата на Океана с работа, която никой не може да прецени колко е сложна и колко труд се крие зад възможността да се представи един земеделски продукт на сергията.
„През много трудности съм минала, много пъти ми се искаше да се откажа. Поддържането на интереса е по-трудната част от моята работа. Лесно е да се представи един продукт, но след това той трябва да извърви един много дълъг път, да се установи трайна връзка с клиентите. А те са грамотни хора, които знаят какво търсят, не са случайни преминаващи потребители и идват съвсем целенасочено“, разказва за Агри.БГ Пепа, която е душата на фермерските пазари в Добричко.
Според нея има много фактори, които влият на това, дали ще бъде харесан даден продукт. „Стигна се до там да се питаме дали чисто финансово може да издържи такова събитие в град като Добрич. Това е доста по-различно от правенето на мероприятия в София, където покупателната способност на населението е много по-голяма. Ние все пак сме селски район, хората имат села и градини“, разказва тя.
Опитът ѝ показва, че подобно събитие трудно става устойчиво - и за производителите, и за самата организация.
„Моята връзка със селското стопанство е само от детството ми от село, това, което са ме учили баба ми и дядо ми“, споделя Пепа, която е възпитаник на Гимназия за горско стопанство и винаги е била свързана с природата, но не конкретно със земеделието.
„След няколко години къртовски труд, почти денонощен, бях на ръба да се откажа, защото не се получаваше. Тогава решихме да създадем фондация в обществена полза, за да можем да кандидатваме по проекти и да се ползваме от всички възможни лостове, които дават държавата и различните програми. По този начин надградихме и успяхме да развием още няколко локации. Към днешна дата имаме една целогодишна локация - Добрич, три летни – Балчик, Албена и Кранево, и две зимни локации – във Варна и Аспарухово. Освен това сме гости в много празнични събития, които организират общините в Североизточна България“, споделя още тя.
Досега Пепа се е срещала със стотици земеделски производители. До едно време е водила статистика, но след като преминала 300 ферми, спряла. „Може да са минали вече 500 стопани, защото на пазара гостуват много производители от цялата страна“, пресмята Пепа.
„Производителите в нашия край не могат да получат цената на труда си. За да произведеш една екологично чиста стока, се спазват щадящи практики и правила, които не важат за конвенционалното земеделие. Съответно трудът, който си вложил, е много повече отколкото за получаването на аналогична стока от магазина, макар и там да не пада всичко от небето“, обобщава Пепа Рашева.
Наблюденията ѝ сочат, че на фермерските пазари най-търсени са млечните и пчелните продукти. В района има голямо разнообразие от пчелини, разположени в различни части на Добруджа, като повечето от тях са в Натура 2000. Пчеларите имат голям брой клиенти, които предпочитат добруджанския мед, освен това се търсят и зеленчуци.
Гордостта на Пепа Рашева е фермерският пазар в Балчик, който вече е много популярен. За него дори е писано в румънски сайтове и е търсен целенасочено от туристи. Така тя е успяла да изпълни една своя мечта – фермерският пазар да се превърне в туристическа дестинация.
За нея организирането на фермерския пазар е едно от най-трудните неща, с които се е захващала в живота си.
„Да направя производителите популярни, това ми е любимото – ходенето по фермите, изкарването на детайлите, които другите не виждат. На фермерския пазар винаги се старая да покажа на хората личната история на човека зад стоката. Хората разчитат на нашата задача да създаваме поминък. А той не може да стане с 4 часа на един пазар. Налага се да отваряме и други пазари“, разказва дамата, която се е срещнала с повече фермери, отколкото някои земеделски министри у нас.
0 КОМЕНТАРА