„С малки стъпки, но редовно – това сме ние семейство Деневи“. С тези думи Пенка Денева описва семейния бизнес за производство на орехови продукти и мурсалски чай.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Тя се регистрира като земеделски производител преди 10 години. Заедно със съпруга си Рашко се грижат по биологичен начин за 120 дка с орехови насаждения и 1,5 дка с мурсалски чай в землището на град Главиница, област Силистра. 

Дълги години срещат трудности с реализацията на ореховата ядка, затова затварят цикъла с цех за преработка, изграден със собствени инвестиции през 2019 г. Не наемат персонал, защото става дума за храна и не могат да разчитат на чужди хора. Сами произвеждат студено пресовано масло, тахан, брашно и оцет от орехи – в малки количества, но са доволни, защото успяват да реализират всичко, което са добили в градината.

Как бихте описали себе си на хората, които не Ви познават?

 

Контактна личност. Обичам да общувам с клиентите, умея да преодолявам трудностите. Малко трудно, но се справяме. Не се простираме в големи обеми, произвеждаме според нашите възможности. Мечтаем в малки количества, но редовно.

Коя част от работата Ви доставя най-голямо удоволствие?

 

Да се срещам с колеги и клиенти по фермерските пазари, да им презентирам нашата продукция и да получа обратна връзка за нея.

А къде срещате трудности?

 

Най-вече при брането на орехи, понеже липсва работна ръка. По нашия край има безработни, но никой не иска да работи. Много от тях заминаха в чужбина. Трудно ми е и кандидатстването по програмите за подпомагане, тъй като има доста изисквания и документи.

В каква посока искате да се развивате?

 

По-скоро към механизация. През 2018 г. кандидатствах по подмярка 6.3 за малки стопанства, като с парите закупихме пръскачка и мулчер, с който да косим тревата и да поддържаме зелени площи. Тук е моментът да благодаря на Национална служба за съвети в земеделието - Силистра, които ми помогнаха за изготвяне на документите.

Какво Ви мотивира да продължавате напред?

 

Честно казано, няма с какво друго да се занимаваме. Съпругът ми е пенсионер, на мен скоро ми предстои същото. Имаме деца, на които бихме могли да предадем щафетата.

Как си се представяте след 5 години?

 

На 67 години! Дай боже, да продължавам да работя, за да можем да си помагаме сами.