Дамата ни този път е родена във Варна, но живее в Стара Загора. Икономист е по образование, но земеделието винаги е съпътствало живота й. Съпругът й – овцевъдът Кольо Колев, е общителен и сладкодумен, докато тя говори кратко и ясно. Представяме ви Николина Колева, в чийто речник не присъства изразът „свободно време“.
Преди време Николина се е пробвала със собствена овощна градина в Силистренско, но сега помага в отглеждането на 120 Каракачански овце. Тя продължава да работи като икономист, след което съвместява административните и организационните дейности в семейната ферма с грижата за седемгодишния им син. А дали е трудно, питаме самата нея.
Като оставя настрана тежкия физически труд, животните ми носят спокойствие и усещам тяхната благодарност. Агънцата са голяма радост. Припомнят ми, че и малките неща в живота могат да ми донесат усмивки.
Трудности в живота винаги има независимо с какво се занимаваш. Гледам оптимистично. Все един ден лошото ще отмине и ще дойде доброто. В такъв момент се мобилизирам, търся варианти и гледам бързо да разреша проблема.
Когато наблюдавам агънцата как скачат около майките си, как сучат, колко са нежни, меки и топли. Много е зареждащо.
Силна съм в организацията. Смятам че, при една добра организация много проблеми могат да се избегнат и да се спести време. Животновъдството изисква постоянни грижи, а с организирането и планирането на дейностите можем да имаме време за себе си и работата да ни носи удовлетвореност.
Не мислим да пробваме нови породи, защото смятам, че, когато човек се съсредоточи върху едно нещо, той става добър в него. Всяка порода има своите особености. На този етап смятаме да си останем с Каракачанската овца и леко да увеличим бройката, но това е свързано с модернизация. Именно това е първата стъпка, която ще предприемем, за да облекчим физическия труд. Така ще бъде по-удобно както за нас, така и за животните и ще намираме време за всичко.
Всъщност той е една от основните причини да се захванем с отглеждането на животни, защото много ги обича и с радост ни помага. Изключително е милозлив. Дори когато не сме във фермата, започва да плаче, защото животните му липсват. Детската му мечта е да стане ветеринарен лекар, защото иска да им помага.
Такова липсва в моето ежедневие. Ходя редовно на работа, занимавам се с фермата, грижа се за първокласника. Свободно време за себе си нямам, но всяка една свободна минута гледам да прекарвам със семейството.
Надявам се работата ни да бъде облекчена, да не срещаме толкова проблеми, да имаме повече опит и работата да ни носи повече блага и удовлетвореност.