Дамата ни този път е родена във Варна, но живее в Стара Загора. Икономист е по образование, но земеделието винаги е съпътствало живота й. Съпругът й – овцевъдът Кольо Колев, е общителен и сладкодумен, докато тя говори кратко и ясно. Представяме ви Николина Колева, в чийто речник не присъства изразът „свободно време“.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Преди време Николина се е пробвала със собствена овощна градина в Силистренско, но сега помага в отглеждането на 120 Каракачански овце. Тя продължава да работи като икономист, след което съвместява административните и организационните дейности в семейната ферма с грижата за седемгодишния им син. А дали е трудно, питаме самата нея.

Какво усещане Ви носи общуването с животните?

Като оставя настрана тежкия физически труд, животните ми носят спокойствие и усещам тяхната благодарност. Агънцата са голяма радост. Припомнят ми, че и малките неща в живота могат да ми донесат усмивки. 

Как преодолявате трудните моменти?

Трудности в живота винаги има независимо с какво се занимаваш. Гледам оптимистично. Все един ден лошото ще отмине и ще дойде доброто. В такъв момент се мобилизирам, търся варианти и гледам бързо да разреша проблема.

Кога работата във фермата Ви носи най-голяма радост?

Когато наблюдавам агънцата как скачат около майките си, как сучат, колко са нежни, меки и топли. Много е зареждащо.

Какви чисто женски качества Ви помагат в работата? 

Силна съм в организацията. Смятам че, при една добра организация много проблеми могат да се избегнат и да се спести време. Животновъдството изисква постоянни грижи, а с организирането и планирането на дейностите можем да имаме време за себе си и работата да ни носи удовлетвореност.

В каква насока искате да развивате стопанството?

Не мислим да пробваме нови породи, защото смятам, че, когато човек се съсредоточи върху едно нещо, той става добър в него. Всяка порода има своите особености. На този етап смятаме да си останем с Каракачанската овца и леко да увеличим бройката, но това е свързано с модернизация. Именно това е първата стъпка, която ще предприемем, за да облекчим физическия труд. Така ще бъде по-удобно както за нас, така и за животните и ще намираме време за всичко.

Имате първокласник. Харесва ли му във фермата? 

Всъщност той е една от основните причини да се захванем с отглеждането на животни, защото много ги обича и с радост ни помага. Изключително е милозлив. Дори когато не сме във фермата, започва да плаче, защото животните му липсват. Детската му мечта е да стане ветеринарен лекар, защото иска да им помага.

Как обичате да прекарвате свободното си време? 

Такова липсва в моето ежедневие. Ходя редовно на работа, занимавам се с фермата, грижа се за първокласника. Свободно време за себе си нямам, но всяка една свободна минута гледам да прекарвам със семейството.

Как си се представяте след 5 години?

Надявам се работата ни да бъде облекчена, да не срещаме толкова проблеми, да имаме повече опит и работата да ни носи повече блага и удовлетвореност.