Николета Лингорова е член на Управителния съвет на Националния съюз на градинарите в България. Занимава се с овощарство в Габровско. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Надявам се, че ще бъде все по-машинизирано, все по-модернизирано и че ще има все повече млади хора, които да искат да се занимават със земеделие, въпреки че това е едно много трудно и предизвикателно начинание. Една щипка мазохизъм също трябва, защото хората, които се занимават устойчиво със земеделие, а не просто да създават една градина и след няколко години се отказват, у тях трябва да я има тази щипка мазохизъм. Защото непрекъснато се сблъскаме с проблеми, които не сме очаквали да ни се случат. 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Аз съм юрист по образование. И в един момент открих, че само да твориш реалност от думи не ми е достатъчно. Независимо от това, че адвокатската професия също е една хуманна професия. Но там не създаваме преки блага, а в земеделието буквално участваш в създаването на живот – от семенцето, от пръчката с дебелина на едно кутре, в един момент се ражда растение, дърво и то си е живо през цялото време и има нужда от непрекъснати грижи. Явно някаква такава потребност стоеше в основата на желанието ми да се занимавам в тази сфера. А впоследствие идват и другите грижи и отговорности, които не носят само радост.  
 
- Какво Ви амбицира?
- Амбицира ме чувството за отговорност, защото в овощарството процесът е дълъг – отнема много години. Трудът е ежегоден. Не можеш просто да скръстиш ръце и да кажеш – тази година няма да се занимавам, уморих се. Дърветата са живи същества и имат нужда да бъдат нахранени всяка година, напоени. Именно към тях ме държи чувството на отговорност. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- С късмет. Екипът, с който работим е изключително отговорен и може би това е нещото, което ни държи заедно. Отговорността, че няма кой друг да ти свърши работата и че нещата зависят от твоите две ръце и двете ръце на колегата. С хората е трудно, но аз съм от късметлиите.  
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Че трябва да имаш търпение и да не губиш надежда, да не губиш сила, защото това е завод на полето и понякога всички усилия в рамките на 20 минути се сриват в земята. Но не трябва да се отчайваш. Трябва да можеш да продължиш. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С пари, разбира се. Всеки бизнес се прави с пари, но те са необходимо и недостатъчно условие. Оттам нататък трябва да е на лице и много ясна представа накъде си тръгнал, къде искаш да стигнеш. Разбира се и с хора, защото човек сам не може да се справи в земеделието. Трябват обединени усилия и с щипка оптимизъм и вярата, че това усилие си заслужава.