Снимки на залез слънце сред красиво разцъфтяло лавандулово поле винаги спират дъха. Като добавим дървена люлка, стар кладенец и ретро колело, става като картичка. Няма как да не сте попадали на поне един такъв кадър в социалните мрежи, а най-хубавото е, че и вие може да го имате, ако поемете по пътя между селата Черничево и Дуванлии край Пловдив.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Там ви очакват Нели и Венцислав Вълкови. Двамата са завършили Аграрния университет в Пловдив – тя е агроикономист, а той – агроном. Запознават се на работното място – в Контролен орган за сертификация на биоземеделие. 

По онова време Нели консултира и обработва документи и заявления на много земеделци и млади фермери, които имат желание да създадат свое биостопанство. От там тя самата научава много за земеделието. Обмяната на опит, полезните контакти, практиката, интензитетът на работа и усилията, които влага, й помагат заедно със съпруга си да положат основите на собствено семейно стопанство. 

Какъв беше животът Ви преди да се потопите в света на лавандулата?

Като млад човек, който е отворен за нови знания, умения и култури, животът ми преди да се захванем със земеделие беше на типично градско момиче. Бях далеч от начина на живот на село. Живеех в родния си любим град, който много обичам и Европейска културна столица – Пловдив. Животът беше подреден, преминаваше по график – денят започваше с работа на бюро в офиса и приключваше с йога практика или танци, езикови курсове или арт работилници, на които научавах нещо ново и интересно.

Кога поставихте началото на Вашата биоферма?

Всичко се случи поетапно. Със съпруга ми се запознахме на работното място, където почерпихме много знания и умения, но все още има какво да учим. Свързвам момента и с началото на пандемията – март 2020 г. Тогавашната ситуация промени много хората, включително и нас самите. Това беше и една от основните причини да се преместим на село в родния дом на съпруга ми, за да бъдем по-близо до природата. Едното поле от лавандула беше вече създадено, но и през ум не ни е минавало да правим декори и атракции в него. През същата година Венци ми беше предложил да се омъжа за него и решихме лятото да си направим фотосесия с народни носии в лилавото ни поле. Станаха чудесни снимки и така стигнахме и до декорите.

Каква е Вашата роля в стопанството? Къде се чувствате в стихията си?

Със съпруга ми си разпределяме задълженията и правим почти всичко заедно. В момента, тъй като през седмицата работя дистанционно от вкъщи  и съм доста заета, Венци се занимава с голяма част от работата – с документалната част и рекламата. Аз подготвям продуктите, тъй като са ръчни, комуникирам с голяма част клиентите, организирам срещи, обсъждаме бъдещи мероприятия. В стихията си съм, когато продавам – това го умея най-добре.

Фотосесиите във Вашето лавандулово поле са изключителен бум в социалните мрежи. Какво искате да постигнете с тази инициатива?

Желаем да доставим удоволствие и емоция на хората под открито небе –  така е по-здравословно, натурално и сме по-близко до природата. Не се налага посетителите да си резервират място или да си купуват билет на входа. Живеем във време, в което сме свикнали да си плащаме за всичко, което е жалко. Затова искаме да покажем на хората, че могат да си доставят нестандартни удоволствия и емоции, без да се налага да заплащат непременно за това.

Лесно ли се прави фермерски туризъм у нас? 

Тъй като сме съвсем в началото, има още какво да учим. Всеки ден се стремим да надграждаме себе си. Не само в нашия, а и във всеки друг бранш първите винаги печелят. След това останалите вземат идеите ти, така че всеки сам трябва да намери пътя към клиента, това е вратичката. За предизвикателства няма да говоря, просто не обичам. Аз съм човек, който гледа само напред през отворени врати. Със съпруга ми знаем, че с общи усилия всичко се постига.

Какви нови атракции и услуги искате да предлагате?

Част от услугите ни са: масаж сред лавандулово поле, нощувки в кемпер или палатка в лавандулови поля, йога практики, пикници и други организирани мероприятия. За останалото обещаваме да бъде интересно и нестандартно.

Може би сте едни от малкото производители, които са защитили търговската си марка.  

Процедурата не е лесна, но се радвам че го направихме. Съпругът ми се зае с това, без помощта на адвокати или консултанти. Подадохме документи, кандидатствахме и чакахме одобрение 4-5 месеца. Защитихме фигуративна марка със символа на град Хисаря, като с нея желаем да популяризираме културно-историческото наследство на курортния град с минерални извори.

Какви продукти произвеждате и къде ги реализирате?

За момента предлагаме лавандулово масло, лавандулова вода, ръчен сапун и лавандула в саксийка. Имаме онлайн магазинче и участваме на фермерски пазари. Продаваме и директно от полето, когато е активният сезон.

Остава ли Ви свободно време за Вас самата? Как го прекарвате?

Човек винаги може да намери свободно време за себе си – всичко е въпрос на организация и желание. Преди със съпруга ми пътувахме много, сега плануваме екскурзиите си след сезона. Обичам спокойствието и природата, вървя доста. Обичам да чета, да практикувам йога, да готвя. Стремим се да се храним здравословно, диетично и вкусно. С радост събирам всяка сутрин яйца от домашните ни кокошки, с които правя овесени палачинки с банан за закуска. Намерих си и ново хоби, откакто живея на село – присаждам  и аранжирам различни саксийни цветя.

За какво си мечтаете?

Спомних си мисълта: „Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове”. Много е вярно! Радвам се и съм благодарна за всеки един ден, защото той е подарък. Животът е прекрасен, а мечтите ги оставям да си се сбъдват.