Нели Стоянова е председател на Земеделска кооперация „Възраждане” в село Паскалево, Добричка област.

Дамите в селското стопанство

Младата дама е начело на кооперацията от март миналата година. ЗК „Възраждане” обработва 10 500 дка земя. Завършила Аграрния университет през 2005 г. с бакалавърска степен по специалност „Растителна защита“ и магистратура „Растениевъдна продукция“.

След това работи четири години във Великобритания като берач на ягоди. Доказва се и получава предложение за израстване във фермата там, но избира да се завърне на родна земя.

Пътят й я води през различни стъпала и позиции в различни фирми, докато стига до ръководния пост в ЗК „Възраждане”. 

- За втори път сте в тази земеделска кооперация. Първият път - като агроном.

- Да, преди девет години започнах в ЗК „Възраждане” като агроном. В продължение на две години и половина бях агроном, взимах решения за културите, извеждах растителната защита. Последва позиция в мултинационална компания.

По онова време идеята за международна фирма беше върхът в развитието ми като агроном. Това не е далеч от истината, тъй като тези компании дават много, но и много взимат. Не мога да отрека факта, че за почти 6 години научих много, преминах много обучения, станах специалист в много тясна сфера. 

- Каква е равносметката?

- Сега съм от другата страна. Равносметката от двете страни на реката е различна. Сега осъзнавам колко е трудно да си в обувките на отсрещния.

Да умееш да се поставиш на мястото на другия е нещо много важно. Това е едно от нещата, които научих в мултинационалната компания – да имаш обратно мнение, задължително да имаш обратна връзка. Това не винаги означава строга критика, по-скоро това помага да се развиваш.

Повечето български работодатели не го приемат. И сега в новия колектив ми е много трудно да го въведа. Хората са свикнали по стереотип и трудно дават обратна връзка, а без такава трудно се върви напред. 

- Това, че сте жена, помага или пречи?

- Честно, не знам. За мене лично може би повече пречи. Ние, жените, сами по себе си сме емоционални. Това в мениджърството не е желателно.

На моменти се хващам, че реагирам по-емоционално на даден проблем и затова полагам повече усилия да не допускам подобни реакции. Не че не ми се е случвало, но гледам максимално да ги изчистя. 

15 души се грижим за 10 500 дка земя. Ако нямаш изграден екип и не знаеш как да го стимулираш този екип, нищо няма да стане. Ти не можеш да вършиш сам всичко, ти си зависим от този екип. Ако нямаш правилния екип и не знаеш как да го ръководиш, ще ти бъде много трудно.

- След 10 години как се виждате? 

- Ако става дума за кооперацията, аз искам да изградя една стабилна и работеща земеделска структура. Ако говорим чисто финансово, колегите преди мен са оставили тежко наследство. Сега идва и моментът с рентите, който е много труден в Добруджа.

Тази година беше много особена, чисто от агрономическа гледна точка се случват неща, които никога не са се случвали. Не говоря аз дали съм се сблъскала, това споделят хора за последните 30 години.

Годината беше много трудна, следващата започва да копира предходната, особено при засушаването. Ако работим земята просто за да даваме високи ренти, това няма да доведе до никъде. Ние трябва да инвестираме.

На нас ни трябват машини, трябва ни ремонт на складовата база и ред други неща. Всичко това рефлектира върху добива и качеството на зърното. Да не говорим и за ежегодният скок на цените на торовете и продуктите за растителна защита. А въпросът за цените на зърното и това как го реализираме е още по-труден.

- Оптимист ли сте за развитието на българското земеделие?

- Това е работещ сектор. Има необходимост от промени, но те трябва да дойдат от хора, които се вслушват в производителите.Именно земеделските стопани са хората на терен, които знаят за какво става въпрос.

А тези отгоре трябва да са хора, които да знаят какво е земеделие, да са си изцапали обувките, да са пипали буци пръст. Иначе няма как да води диалог, няма как те да те разберат или пък да защитят твоите позиции.

- Всички тези трудности не Ви ли обезверяват?

- Лично на мене ми е интересно и предизвикателно. Чувствам се добре тук. Това, което става на полето, ме тегли, привлича ме, провокира ме. Харесвам работата си!