Надя Попова е биопроизводител. От 20 години има животновъдно стопанство с говеда, овце и кози в Южна Италия, разположено на 1000 дка, а от 15 обработва 6000 дка с пшеница, слънчоглед, царевица, грах и бакла в Плевенско. У нас членува в Българската асоциация Биопродукти. 
 
 
- Как през тези години се промени българското земеделие? 
От лошо в друго лошо. Нашата администрация не се вслушва в земеделеца. Тук не са ясни правилата. За да кандидатстваш по проект има правила, после трябва да се иде при консултанти, които обработват документите, обяснява ти се, че за да получиш дадени точки, трябва да направиш куп неща  и т.н. и т.н. 
 
В Италия не е така. Там сама си правя проектите, в което ми помага асоциацията, в която членувам, ако има нещо, което ми е неясно.  Попълвам си сама документите и правилата са ясни.  Там мерките по програмите са направени така, че земеделецът да стига до крайния потребител. Преработката си е при него и продуктите стигат до хората на възможно най-ниската цена. 
 
В България с една фирма трябва да кандидатстваш по земеделските мерки, а по неземеделските трябва да имаш друга фирма. Това е адски нелогично. Защо земеделски производител да не може да преработва своята продукция? 
 
- А за в бъдеще?
Сега се коментира новата Обща селскостопанска политика, аз си мисля, че отново няма да се допитат до дребния земеделец и да се опитат да направят земеделието бизнес, който да развива семейството, да си изкарва прехраната и да работят 5-6 човека. Ще продължат да се отварят мерките за големите фирми, които ще бъдат раздробени на 10 по-малки и не мисля, че с таваните ще се реши този проблем. 
 
- Кое ви мотивира да продължите да се занимавате? 
Може би е въпрос на чест. Искам да съм горда, но нещо не се получава. Моите съдружници, всички, са чужденци. И понякога, когато се случват някои неща, мен лично ме е срам от това, че съм ги довела тук, от това, че сме започнали да правим нещо тук. Нашите идеи бяха много големи. Искахме да направим същото, както в Италия.
 
- Как избрахте да се занимавате в тази сфера?
Първо със земеделие се захванах в Италия. Стана малко случайно. С единия от съдружниците ми започнахме общ бизнес, той вече беше започнал за се занимава със земеделие и въвеждайки го в моя бизнес, той ме въведе в неговия. След това вече имахме опит, в България още не бяха стартирали програмите и решихме, че познавайки нещата от Италия, можем да се захванем със земеделие и в България.
 
Просто видяхме ниша, в която можем да работим. Хубавото е, че познавах правата си по-добре от един начинаещ човек. Не сме използвали външни хора, за да ни правят документи или нещо такова. Другото, което е, че и тук продължихме на работим на семеен принцип. 
 
- Кои са най-големите предизвикателства? 
Бюрокрацията и администрацията, но иначе всичко е предизвикателство. Ако щете и реализацията на продукцията е предизвикателство. В България е много по-трудно. 
 
В Италия няма посредник между производителя на първичния продукт и на този, който я преработва, т.е. търговците са изолирани. Аз като производител си товаря пшеницата, която жъна и си я карам на мелницата. А в България търговците буквално ти обират половината от цената. Затова всичко, което произвеждаме в България, излиза само за чужбина, нямаме продадена продукция в България. 
 
Тук има и други трудности – с работната ръка. Много е трудно. Според моите виждания, в България няма хора, които търсят работа, а има хора, които не желаят да работят. В Италия този проблем го няма. Ако сравняваме с това какъв е стандарта на живот, може би в България дори работната ръка в земеделието е по-скъпо платена. 
 
Нашите ферми не са с мениджърско земеделие, т.е.  ние сме двама съдружници в едната фирма, а в другата сме трима. И си работим сами – аз и колегата само. Ние си караме тракторите, но не само заради желанието да седим сред природата, а и защото си спестяваме от работните заплати. Само в по-натоварените моменти работят по трима – най-много, общи работници. До този извод стигнахме след опита, който натрупахме с трактористите. Има една огромна разлика между България и Италия в този аспект. Там, работникът, който наемеш се грижи за фирмата като за своя собствена.
 
Той е направил своят избор, че ще работи в земеделието – като тракторист, като общ работник. Целта му е да се задържи по-дълго на тази работа и да получава колкото се може по-добра заплата, което да става с колкото се може по-добре свършена работа. В България принципът на работа не е такъв. В земеделието тук идват на работа хора, които са преходни. Те са решили за момента да дойдат, защото на друго място не си намират работа. Това е огромен проблем, защото докато го научим на важните и основни неща за земеделието, той вече си тръгва.
 
Текучеството е голямо, без значение от заплатата. Дори тя не ги стимулира. 
И с техниката има известни грижи. По-голямата част от машините сме ги докарали от Италия. Проблемът е със сервиза и с резервните части. Не зная поради какви причини резервните части за земеделската техника в България са на двойни цени в сравнение с Италия. Ние се възползваме от това, че имаме възможността да ги купуваме оттам и да си ги носим тук. 
 
- Какво смятате за образованието в аграрния сектор?
Като че ли тука в България сме станали по-католици от папата. За да имаш стопанство е задължително да имаш и агроном. В Италия, земеделският бизнес е повече тип семеен бизнес, където просто хората от натрупана практика и опит през годините, защото и земята не е била държавна, като у нас, и поколенията по традиция предават знанията си. опитът ги е учил повече, отколкото образованието. 
 
- Защо био, а не конвенционално производство?
Защото като икономист съм си направила равносметка, че при биопроизводството приходите ни са по-големи, отколкото биха били при конвенционалното. 
 
- Общото мнение в България обаче май не е такова. Дори напротив. 
Със сигурност, за хората, които продават в България или нямат възможност да отидат на чуждите пазари, е така. Защото, продавайки продукцията си тук, на тези цени, даже се чудя как оживяват биологичните производители.
 
- Как се прави успешен агробизнес?
С упоритост и много труд. Физически и психически.