Милена Чобанова е директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ град Шумен от 2014 г. Има повече от 20 години опит в сферата на земеделието, като е заемала различни експертни и ръководни позиции в системата на Министерство на земеделието и горите, свързани с възстановяването на собствеността върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд, поземлените отношения, оземляването, идентификацията на земеделските парцели, прилагането на ОСП на ЕС. Била е началник отдел „Общински служби по земеделие“ в Областна дирекция  „Земеделие“ гр. Шумен (2001-2010), експерт в Регионална служба „Поземлена реформа“ (1998-2000),  специалист в Поземлена комисия Велики Преслав (1995-1998), както и началник отдел „Държавна собственост и регионално развитие“ в Областна администрация Варна (2010-2014). Има магистратура по екология и опазване на околната среда, както и по магистратура по горско стопанство.

 

Дамите в селското стопанство

-    Накъде върви, според Вас, българското селско стопанство? Кои са основните проблеми, пред които е изправено?
-    Българското селско стопанство върви само напред, стъпка по стъпка, като едно надеждно и печелившо земеделие, което задоволява нуждите на потребителите. България има много опит в своето земеделие и в момента е с една от най-хубавите земеделски земи в Европейския съюз. Бъдещето е на екологичното земеделие, свързано с опазване на околната среда, чрез модернизиране на стопанствата. Традициите започват да се възраждат, повишава се и респекта към хората, които са ангажирани с прехраната на населението.
Все още проблем са тежките условия на ръчния труд и недотам адекватното заплащане на тези работници. Другият голям проблем е демографския и е свързан с липсата на работната ръка и приходите на хората в малките населени места.

-    Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
-    Родена съм в град Велики Преслав, който е  регион с традиции в зърнопроизводството и лозарството. Преди повече от 22 години, когато бе период, в който се извършваше възстановяването на собствеността върху земеделските земи в страната, се търсеха млади хора. Започнах работа като специалист в Поземлена комисия Велики Преслав месеци преди да завърша първото си висше образование. И тогава, и сега има динамика в отрасъла, което прави работата ни изключително отговорна. За мен е вдъхновяващо е да работя точно в агросектора.

-     Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
-    Че основният фактор за успеха са хората. Те са най-ценния актив.

-     Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
-    Струва си да подчертая, че това е създаването на единомислие в екипа, който ръководя. А гаранцията за успех е именно единомислието на екипа. Това, което изключително много ценя у хората е откритостта и принципността, както и уменията да мислят градивно. Инициативността и стремежа към постигане на високи резултати също е от огромно значение. Ключовата дългосрочна цел за мен е да помагам на колегите да се развиват и да присъединяваме млади, силно мотивирани хора към екипа ни.

-    Откъде се информирате за случващото се в сектора?
-    Всяка сутрин преглеждам български и чужди информационни сайтове, получавам няколко специализирани месечни списания. Oт години и сайта Fermer.bg е един от източниците ми на актуална и полезна информация в областта на селското стопанство.

-    Черпите ли информация и идеи от чуждестранни източници?
-    С интерес следя информациите в чуждите медии свързани с иновациите, които са една от горещите теми в Европейския съюз. И в земеделието започва да заема позиции изкуствения интелект. Цифровизацията в агросектора неминуемо ще се случи и у нас. Очаквам, дигитализацията да бъде основата на бъдещата Обща селскостопанска политика. Цифровите иновации са важни за повишаване на добавената  стойност на аграрната продукция и постигане на устойчивостта на производството в дългосрочен план. С дигитализирането на сектора ще бъде по-лесно проследяването по цялата верига и системата ще бъде по-ефективна, което ще намали бюрократичните пречки пред фермерите.  В следващия програмен период се очаква да има повече целенасочени средства за технологични разработки в селското стопанство.

-    Посещавате ли агросъбития? Кои?
-    Следя с интерес агросъбитията, които се провеждат, защото това са места, на които ходят хора, с желание за развитие. Дискусиите и неформалните разговори, които се провеждат на тези мероприятия са полезни за фермерите. При възможност посещавам ежегодната Национална среща на земеделските производители в България, която се организира от Асоциация на земеделските производители в България; Международното изложение „Селското стопанство и всичко за него" в гр. Добрич, Международната селскостопанска изложба АГРА,Специализирана изложба за биологично растениевъдство и животновъдство „БиоАгра“  в гр. Пловдив и др.

-    Какво мислите за аграрното образование у нас? Имат ли кадрите успешна реализация?
-    В аграрния сектор повече от всякъде другаде се разчита на науката, да изследва в дълбочина спецификите на природата, от която зависи производството на храна. Това изисква сериозно научна подготовка. Бъдещето принадлежи на модерните млади фермери. Предстои обновяването на поколенията в селското стопанство. Ще трябва да се обърнем към младите, които искат да се занимават със земеделие. У нас има недостиг на кадри със специфична експертиза, особено в по-отдалечените от областния център населени места, въпреки че нашите университети са на много добро ниво.Неминуемо положителните промени в българското земеделие ще са свързани със знанията и уменията на младите аграрните специалисти с висше образование.
Затруднения в реализацията на кадрите, завършили висше образование у нас, има не само в агросектора, но има една много важна истина за изискванията при които биха могли да бъдат наети - трябва да имат много добри знания в професията, за която са учили, да знаят поне един западен език, да имат много добри компютърни умения, да бъдат с високо ниво на комуникативност и да имат умение за работа в екип.

-    Как се прави успешен агробизнес в България?
-    Успехът на всеки бизнес е в детайлите. Страната ни има много дадености, прекрасна земя и много фермери с опит и знания. Ние не може да се конкурираме по количество произведена продукция с държавите в ЕС, но може да се фокусираме върху качеството на нашите традиционни продукти.Считам, че освен с традиционното за България земеделие, имаме шанс да излезем на европейския и световен пазар с продукти на биологичното земеделие и с автентични български месни и млечни продукти, пчелен мед и други. Важни са и иновациите в земеделието, които водят до подобряване на производителността и по-голяма рентабилност и прецизност на земеделските производители.