Класически пример за потомствена ферма, традиции и дълг. В същото време - млади и енергични стопани, селекционен контрол, висок млеконадой. Това е кравефермата със 130 животни от породата Симентал в село Подгоре, Видинско. Тук, на границата между Сърбия и България, любовта към животните е безгранична, а семейното гнездо е пълно. Три поколения – доайенът във фамилното говедовъдство Милчо Матов, синът му Николай и снахата Михаела Крумова, както вече и внуците, се сплотяват около живота във фермата и изграждат успешно стопанство, в което има крави рекордьорки с по 25 л мляко на ден.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Именно 30-годишната Михаела отговаря за проследяването на всички процеси във фермата по селекционния контрол - осеменявания, отелвания и документация. Самата тя е градско чедо, но любовта към любимия я отвежда в планинската ферма, където преоткрива и любовта си към животните. Днес Михаела не си представя някога да се занимава с нещо различно, наслаждава се на свободата на село и предимствата на семейния бизнес, има сплотено, щастливо семейство и е доволна, че децата ѝ могат да растат в тази среда.

За кравефермата с история и как се справят младите разказва Михаела Кримова пред Агри.БГ.

Как се промени фермата, откакто младите поеха щафетата и послушни или бунтари сте?

Успешната ферма днес е благодарение на труда, отдадеността и опита на тези преди нас. Свекърът ми също е потомствен говедовъд. Той е авторитетът във фермата. Разбира се, нещата се променят и отглеждането на животните, както всичко, се модернизира. Ние се стремим да сме в крак с времето, но следваме съветите. Съпругът ми е много отдаден на това да продължи и развие фермата.

Тук млади и стари взаимно си даваме. Ние получаваме опит и мъдрост, а те покрай нас се зареждат с енергия. Да са живи и здрави свекър и свекърва ми,.

Когато дойдох в стопанството имаше около 80 броя дойни крави от различни породи. Преди 6 години започнахме да подбираме и да оставяме за ремонт само животни от порода Симентал, като стремежът ни е да изчистим стадото. Отглеждаме животните оборно-пасищно. Стопанството ни е под селекционен контрол. Сименталите се отличават висока продуктивност, а и са много красиви. Стараем се и да се модернизираме, преди години кандидатствахме по подмярка 4.1 за селскостопански машини, сега мислим отново да участваме. Отскоро имаме и централен млекопровод, който много облекчи работата ни.

Как се потопихте Вие във фермерството и в какво точно се състои Вашата работа?

Още в първия миг бях очарована от животните. В началото малко се притеснявах дали ще се справя. Откакто сме под селекция, намерих своето място и дейност, с която да съм полезна. Отговарям за проследяването на всички процеси във фермата, които касаят контрола, който се осъществява – осеменявания, отелвания и документацията. Следя всяко едно животно, събирам и давам информация за него. Зная дори кое животно къде в обора се намира. Грижа се всичко да е изрядно.

Имате ли някаква отличителна история със самите животни?

Много са историите. Всичките животни си имат имена и ние общуваме с тях. Ярък спомен ми е теленцето Кукличка, което буквално щом ми чуеше гласа, изправяше уши и тръгваше към мен като домашен любимец. Аз лично си го гледах него, гледала съм и други телета, но това беше особено привързано към мен и аз към него. Комуникацията с животните е много истинска. Буквално се зареждам сред тях.

А как успявате да съчетавате грижите към семейството и децата с отговорностите в стопанството?

Не се разпокъсвам, защото ние сме постоянно тук, във фермата. Синовете ни обожават животните и дори сега, когато обучението е онлайн, се включват от тук. Доволна съм от това. Децата имат пълноценно детство, чист въздух. Възпитаваме ги в любов към животните и те самите вече проявяват голям интерес. Надявам се, че също ще тръгнат по този път, но така или иначе вярвам, че това е важно за тяхното израстване наред с другото образование.

Животът във фермата е красив, но и труден. Все пак коства ли Ви нещо като жена тази работа?

Не, напротив. Това да имаш свой бизнес е някаква свобода. Сама разпределям времето си и съм много по-пълноценна във всички дейности. Въпреки постоянната ангажираност, нямам работно време, шеф и притеснения в тази посока. Това чувство аз не го познавам и никога не бих си заменила работата за друга. Ние сме постоянно навън, не бих могла да бъда затворена в офис. Така успявам да си направя графика, че ми остава време и за себе си, за всичко, от което има нужда една жена. Освен това природата ни е много красива, тук човек наистина се чувства по-щастлив.

А какви са трудностите в бизнеса?

Трудности и грижи има постоянно. Работата ни е с живи същества, а не с предмети. Но проблемите обикновено не са покрай самите животни, а от съвсем друг характер. Голяма трудност е намирането на работна ръка. С всичко друго се справяме и ще се справим, но това е сякаш най-голямото предизвикателство. В момента имаме 4 работници, но е имало момент в който някой си тръгва, връща се, изчезва... Нямаш сигурност. 

Какво още искате от живота и какво планирате във фермата?

Благодарна съм, че имам всичко, което желая в живота. Искам само всички да сме здрави и животните също. Относно фермата - имаме планове за още развитие, но са за след време. Едно обаче е сигурно - това е животът за нас, ние си го харесваме и искаме да продължим фамилната традиция, да сме част от едно стабилно, добро, фамилно животновъдство.