Миглена Димитрова е на 28 години от Свищов. От 4 години е пряко в полското производство. Баща й – Митко Димитров, от 25 години се занимава със земеделие, като в момента отглежда 6 000 дка с царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед и нахут. Миглена е агроном в неговата фирма и организира цялото производство. 
 
 
Как виждате българското селско стопанство след 10 години? 
Ще е много по-различно. Ще има много повече алтернативни култури – лайка, маточина, лавандула. За нашия район може би маточината би била най-подходяща като алтернатива. Но в крайна сметка пазарът диктува правилата и ще се залага на култури, които ще бъдат по-доходоносни. Възможно е много хора също така да се откажат от този бизнес и земята да се окрупни, т.е. по-малко фермери, но с по-големи стопанства. 
 
Защо избрате да се работите в тази сфера? 
До преди 5 години не съм смятала, че ще бъда агроном. Записах „Растителна защита“ в Пловдив заради фирмата на баща ми. Оказа се, че това е моето призвание и съм търсила да се развивам в тази насока. А и със сигурност искам да се занимавам с това и занапред. 
 
Кой са най-ценните уроци, които досега сте научила? 
Най-ценното и полезното е, че трябва да се грижим за земята и растенията, защото са живи същества. Трябва да насочваме природата, а не да й се противопоставяме, защото това е гаранцията ни за успех. 
 
Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви? 
Да разбера природата и как да работя заедно с нея. Много земеделци се опитват да се налагат на природата, да действат срещу нея. Аз не искам да вървя в тази посока. 
 
Кое Ви амбицира? 
Само и единствено това, че много обичам земята. 
 
Как подбирате хората, с които работите? 
Това е един естествено подбор. Те сами се самоизключват или самоприбавят. 
 
Как се прави успешен агробизнес в България? 
С премерени инвестиции и работа с природата.