„Най-хубавото на българското земеделие е, че има още поле за изява - много неща тепърва могат да се осъществят у нас”, заявява с усмивка управителят на опитната база Опора Заден Мария Николова. Малко са хората, работещи по 15 часа на ден, които продължават да се усмихват, но тя е убедена, че именно комбинацията от усилен труд и щипка оптимизъм дава успешни резултати.
А може би резултатите са успешни, защото тя винаги е знаела какво иска да прави. За нея не е достатъчно просто да си експерт, но и да обичаш работата си, да се учиш всеки ден и да изпробваш нови неща. Така работи ежедневно Мария Николова в опитните оранжерии и открити части на семейната фирма, която е с 30-годишна история на пазара със зеленчукови семена.
От малка имах афинитет към растенията. Моите баба и дядо бяха билкари, прекарвах летата при тях в Габровския балкан и това оказа голямо влияние върху живота ми. Отдадена съм на растенията, откакто се помня.
Учих в гимназия с усилено изучаване на биология и химия - това също повлия на моя избор, не съм се колебала нито за миг в избора си за висше образование. Единствено исках да съм в Аграрния университет и да уча нещо свързано с екология и растения. Магистър агроном съм.
С моя съпруг се познаваме от студентските години, той беше в „Лозаро-градинарство”. Неговият баща вече беше създал фирмата "Опора", която е дистрибутор на нидерландската фирма Enza Zaden, той e един от пионерите в модерното градинарство.
Имах и много добър старт в Асоциацията на оранжерийните производители. Начинът на работа там ми оказа сериозно влияние и ме научи на много добри трудови навици.
През 2005-6 година започнах като ръководител на един нидерландски проект след конкурс. За мен това беше най-доброто, което можеше да ми се случи за по-нататъшната ми кариера, защото почерпих много ценен опит. Проектът сновно се занимаваше с обучения за качество, обучения по CLOBAL G.A.P. и създаване на организации на производителите. Пътувахме много из цяла Европа.
Според мен Нидерландия е меката на оранжерийното производство и изобщо на градинарството. Ако трябва нещо да се учи в тази област, трябва да се отиде там. Те са светлинни години напред като иновации. А иновациите са нещото, което до ден днешен ме предизвиква и представлява интерес за мен.
Не мога да кажа, че е лесно, но не е невъзможно. Просто трябва много постоянство, обучение, търпение и най-вече пълна отдаденост. Ние имаме добри климатични условия, които улесняват нещата, липсва ни само да бъдем по-организирани и по-обединени. Самите производители трябва да осъзнаем, че ние помежду си не можем да бъдем конкуренция, трябва да се обединим и да се конкурираме на ниво държави с другите.
Разбира се, както по отношение на технологиите на отглеждане (прилагаме интегрирана растителна защита с все повече биологични торове), материалната база, така и в методиката ни на работа. Ние сме бенефициенти по подмярка 16.1, изпълняваме си проекта, но все още чакаме да разберем какво се случва с плащанията.
Мога да кажа, че другаде почти не ходя, особено през летния сезон. Идвам тук (в опитната база) към 5:00 часа сутринта и понякога си тръгвам към 22:00 часа, и имам чувството, че никога не съм си тръгвала. Самото отглеждане на растенията ми е любимата работа, когато внедрявам нещо ново и опитите, а тези просеци изискват пълна отдаденост, за да може фермата ни да изглежда по начина, по който изглежда.
За да направиш нещо смислено и да видиш реални резултати, трябва да си изключително постоянен.
Имало е много моменти, в които съм си казвала "не, днес няма да отида, просто не мога повече", но когато дойде момента си казвам, че трябва да отида, защото това са много интензивни култури и нещата се случват буквално за минути. Мисля, че това е много интересно за младите хора, които обичат предизвикателства, новости, няма да им е скучно нито една минута в оранжериите.
Жените по принцип имат отношение към детайла, а и интуицията, която носим, мисля, че ми дава много по-голямо предимство пред мъжете. Понякога виждам как самите те имат някакъв респект, заради това че аз съм жена. Младите хора вече не робуват на разбирането за мъжката силна ръка и усещат, че финеса е по-добрият избор.
Имам екип от 6 души в оранжерията, всички са агрономи, има студенти и стажанти, имаме 4 души утвърдени агрономи в офиса, но целият ни екип е от специалисти. Дори и двете възрастни дами, от които все още има какво да научим.
Личи си много, когато фирмата е семейна. Enza Zaden също е семейна фирма, тя се е запазила такава през времето, такъв е подходът към представителите, партньорите, семейството там е много важна единица в работата на фирмата.
Ние се опитваме по същия начин да работим с нашите дистрибутори и клиенти. Всяка година организираме среща на дистрибуторите, която винаги е насочена и към техните семейства. Имаме специални дейности за съпругите и децата им, докато те са на обучение примерно. Това според мен трябва да се запази, особено в един силно корпоративен свят.
В семейния бизнес има наследственост и последователност. Когато човек израсне в такава среда, много по лесно си създава навиците. Не съм видяла досега препъни камък в това, че фирмата е семейна, единствено, че когато има сериозни проблеми в работата, това се отразява на цялото семейство, но ние засега не сме се сблъсквали с такива.
Най-хубавото на българското земеделие е, че има много поле за изява, има много неща, които тепърва могат да се осъществят у нас. Има възможност за внедряване на нови технологии, а и ние сме благодатен район, някои неща се случват по-лесно.
Другото – на мен ми направи много добро впечатление това, че по време на откритите врати в нашата ферма дойдоха много млади хора, които тепърва искат да се занимават със земеделие. У тях вече виждам едно друго ниво. Това ме радва.
Има, разбира се, не малко, но те са основата за промяна, за нови дейности, за търсене на решения, за сбъдване на мечти…
Аз все още си мечтая у нас да се създаде такава организация на производители, каквито има в Нидерландия от над 100 години или поне подобна. За да може един производител да се занимава само с производство, да не се занимава и с търговията, и с агрономията професионално. В Нидерландия не е необходимо един производител да бъде търговец или агроном. Организацията на производителите му предоставят тази услуга.
Другата ми мечта е да се създадат къси вериги на доставка – един търговец да стои между производителя и крайния клиент. При нас идва търговец, които отива със стоката на тържището и там я взима втори, трети, четвърти… Виждам как моята стока примерно пипер, купен на 1,80 лв./кг, после в магазина струва 4,30 лв./кг.
Нужно е търговецът да може от локалните производители да познава по кое време, къде, какво се отглежда и вече той да има възможността директно да предлага към магазините. Имаме такава инициатива за работа с общ търговец на местно ниво, надяваме да можем да я осъществим
Мечтая още зеленчукопроизводството в България да има подем – да бъде по-добре подкрепено, да има по-добри инвестиции, повече иновации и млади хода и, разбира се, всички да бъдем по-позитивни.
;void(0);){kind=link}