Мария Белова е родом от Сливен и юрист по образование. Посветила е последните 15 години от живота си основно на земеделския сектор и смята да продължи така и занапред. От 31 май 2019 г. е председател на Комисията по земеделието и храните в мандата на 44-ото Народно събрание.
На границата между земеделието и политиката се опитахме да покажем човека Мария Белова, нейната връзка с фермерите и техните проблеми, визията й за развитие на сектора и положителната енергия, която черпи от красивата Карандила.
Юридическата материя е свързана с всички сфери на живота, а причините да се насоча към земеделския сектор са много – той е традиционен за страната; има много нерешени проблеми; резултатите се виждат на масата във всяко домакинство и др.
Земеделският сектор не е просто бизнес или прехрана за производителите. Това е качествената храна в магазина, вкусните български домати, които родителите ни помнят… Земеделието е тясно свързано с качеството ни на живот и затова гледам на сектора като на кауза, а юридическото ми образование просто ми помага добрите идеи да бъдат обвързани в адекватна законодателна рамка.
Да бъда председател на Комисията е преди всичко предизвикателство и чест, но също така и голяма отговорност. И за политиката е традиционно схващането, че това е „мъжки спорт”. За мен обаче не стои на дневен ред въпросът за мястото на жените в политиката и обществения живот.
Да бъдеш грижовен, да умееш да изслушваш, да търсиш баланс – всичко това са черти, с които се свързват жените. Същевременно това са умения, необходими не само в семейството, но и в политиката и в частност в управлението на земеделския сектор.
Когато производителите споделят тревогите си, търсят съдействие и подкрепа, те не казват „искам мъж да ми реши проблема”, а „искам да се решат проблемите”. Това да си жена е пречка единствено ако нямаш експертиза, не работиш добре или ти липсват аргументи.
За мен не са важни предизвикателствата, а добрите резултати. Да, трудно е да работим в COVID-кризата, която се отрази по различен начин на всички сектори. И все пак земеделците първи бяха подпомогнати.
Сигурно няма да очаквате следващите думи да излязат от устата на юрист, но, когато си ориентиран към добрите резултати и качественото подобряване на сектора, не се гордееш със законопроектите, а с историите на хората, които успешно развиват своя бизнес благодарение на работеща законодателна рамка. Простото човешко „Благодаря!” ми е значително по-ценно.
В свободното време предпочитам да съм със семейството. Това е единственото нещо, което ме зарежда и ми дава сили. Винаги, когато имам време и възможност, с цялото семейство си организираме излети в планината над Сливен. Красотата на Карандила и всички местности около нашия град, както и чистият въздух са основен източник на позитивна енергия, но най-ценно за мен е времето, посветено на моя племенник.
Българските фермери са отворени за диалог, а за нас това е добре, защото така разбираме какви са техните желания и очаквания. Разговаряме както по време на приемните ми дни в Сливен и областта, така и на срещите в страната, в качеството ми на председател на Комисията по земеделието и храните.
Българските фермери са личности, от които има какво да научиш. Някои от тях имат своите особености, но преди всичко – ние сме хора и това е по-важно от „депутат”, „фермер” или каквото и да е друго. Старая се да не губя връзка с реалността и се надявам в бранша това да се оценява.
Избягвам навлизането в конкретика, тъй като не искам да пренебрегна някой бранш или организация, но истината е, че проблемите се виждат от всеки – те са ежедневно пред нас на регалите в търговската мрежа, на масата в ресторанта. Всичко рефлектира там.
Важното е да си честен със земеделците и да се опитваш „да влезеш в обувките им”. Това е първата предпоставка за успешна политика в сектора. Едва след това са възможните решения, компромиси и нормативни актове.
И тук разчитам на проверката с реалността и мненията в бранша. Субсидиите са инструмент и ако този инструмент не помагаше, щеше да бъде отхвърлен масово от всички земеделци. Да отчетем и друго – на фона на останалите европейски държави България получава едни нелоши субсидии в земеделието. Освен подкрепа те дават на производителите сигурност, особено в тежки периоди, какъвто бе миналата година.
Бих искала то да е модерно и да бъде атрактивно за младите хора в България, както е в чужбина. Искам да предлагаме конкурентоспособна продукция не само на българския, но и на европейския пазар.
Дигиталните технологии могат да помогнат за увеличаване на производството, да предоставят на земеделските стопани информация в реално време и да осигурят по-добро качество на крайната продукция. Също така ще се намали въглеродният отпечатък върху околната среда, енергията и климата. Дигитализацията в сектора ще облекчи контрола, ще даде по-голяма сигурност на кого плащаш и защо и възможност за контрол в реално време на всеки един производител.
;void(0);){kind=link}