Мария Иванова е от завърналите се българи. След дълги години в Испания тя намира щастието в пазарджишкото село Щърково.
Икономист по образование и с трудов стаж на администратор днес Мария отговаря за бюрокрацията в семейната овцеферма и не спира да се развива - завършва „Зооинженерство” и курс за пробовземач, а отскоро е възнаградена и с титлата Баба. Мария е отдадена на нещата, които прави, но е и честолюбива, с осезаемо чувство за справедливост, затова мотото й е „слуга – да, роб – никога”.
Как и кога влязохте в селскостопанския сектор и по-специално в овцевъдството?
Преди 10 години срещнах мъжа ми, той е трето поколение овчар и покрай него се запознах с овчарлъка. Тогава чак разбрах, че изобщо има породи при овцете, хал-хабер си нямах. Някога баба и дядо са гледали по 5 овце, имаше сиренце, мляко, но нищо не съм разбирала. Можех да различа овца от коза и крава, това е.
С какво Ви привлякоха овцете, че днес вече, може да се каже, сте експерт?
Първо, се присъединих, за да помогна на мъжа ми. Той е истинският стопанин, сам се справя с доенето, храненето, пашата… Аз оправям административната част. Имам време да чета и затова проучвам всичко внимателно, смея да кажа, че ако това трябва да го върши самият фермер, няма да успее, много е бюрокрацията в сектора. Моята професия е икономика и се справям, цял живот съм била администратор.
После завърших „Зооинженерство”, защото много от програмите изискват да имаш подпис от дипломиран такъв. А и защото аз обичам да уча, колкото повече ми стават годините, толкова по-гладна ставам за знания. Изкарах и курс за пробовземач заради новите изисквания за самоконтрол. С годините натрупах опит и днес съм горда със семейната ферма и това, което произвеждаме.
Разкажете ни малко повече за стопанството.
В момента имаме около 240 овце, като една част от тях са под селекционен контрол. Имаме животни от породата Вакла Маришка овца, но сме се насочили към синтетичните породи и по-специално към Аваси. Малко по-малко се развиваме и модернизираме. Реализираме млякото чрез Група на производители към НОКА. Засега сме доволни, но истина е че е тежко да си животновъд в България, особено ако си малък.
Как се чувствате Вие в този нелек сектор и какви са наблюденията Ви?
Не съм си представяла, че това да кажа, че съм овчарка в село Щърково, ще е по-голяма гордост за мен от това да съм главен счетоводител на верига супермаркети. Животновъдството се превърна в лукс, не всеки може да си го позволи. Държавната политика не е в полза на животновъдите – напротив. Има много необмислени неща в модела на субсидиране, липсва реална политика за подкрепа на малките и средни стопанства, бюрокрацията е много с ред нелогични неща в нея, които на практика само затрудняват фермерите…
Отделно са проблемите с работната ръка, ниски изкупни цени и не на последно място -покупателната способност и културата на потребление. Политическата и медийна среда не правят достатъчно, за да изтъкнат ползите от чистата, качествена продукция. Сега на мода са обезмаслените млека и изкуствените храни.
Отношението към животновъдството трябва да се промени. Това е един стойностен сектор, който създава. Най-любима ми е агнилната кампания, аз участвам и в нея. Момента, в който се ражда живот, е безценен. Изобщо в това да се грижиш за животни има голямо благородство и добрина. Животновъдството е част от доброто в този свят и е много тъжно как бива затривано.
;void(0);){kind=link}