Пример за завета на Дякона „Дела трябват, а не думи“ е 65-годишната управителка на Земеделска кооперация "Надежда-95" в село Огняново Лиляна Цокова. Работата и постоянството са единствената ѝ мантра за успех и точно с нея вдига на крака и прави печеливш един замиращ кооператив преди 20 години. Не е от най-бъбривите дами, но пък е завидно добър ръководител. Дългогодишният ѝ опит не е променил скромното, сдържано и рационално отношение в общуването.
За това как се ръководи със блага строгост, кое е най-важното качество на добрия кооператор, както и още много теми от кухнята на зърнопроизводството у нас, разговаряме с зърнопроизводителката от Пазарджишко Лиляна Цокова.
Отдавна се занимавам със земеделие. От малка имам влечение към селското стопанство. Баща ми беше агроном и съм израснала, наблюдавайки земеделието. Първите години ми беше трудно, но сега си познавам земята, кооператорите, персонала, всичко с времето и опита се подрежда. Икономист съм по образование, но водех счетоводството на кооперацията преди 2002 г., а оттогава съм нейн председател и главен счетоводител. Бяхме много зле в началото, сега нещата вървят добре. Кооперацията беше затънала в задължения, после за две-три години покрихме дълговете и тръгнахме на печалба.
Днес имаме към 7000 дка – пшеница, ечемик, слънчоглед, сорго, грах. 60 души от региона са включени в кооперацията. Нашите хора вече доста години не са давали на друг земята си, имат доверие в нас, но по-важното е и че ние го оправдаваме.
Рентата ни е добра, даваме 55 лв./дка. По Добруджа стигаше до над 100 лв., но след сушата тази година цените паднаха много. Ние си поддържаме от доста време тази рента, а в нашия регион има такива от 40-35 лв., че и по-малко. Малко кооперации предоставят тази цена. От първи юли изплащаме рентата на хората или в натура, или в пари, кой както иска. Натурата е 150 кг./дка зърно. Преди повече хора в района си продаваха земята, а сега с тази доходност вече почти няма продажби.
Много е важно да сме коректни към наемодателите на земя. Работехме със шестгодишни договори, те все още са в сила. Коректни сме и към работниците. Всичките са на трудови договори при нас. Човек трябва да има честта да постъпва честно и тогава нещата се получават. Мисля, че това е основната причина.
Лиляна Цокова: Когато човек се труди, влага и не се отказва, няма как да не се получи. В земеделието основната думичка е работа.
Не, общо две жени сме, другата колега е заместник счетоводител. Всъщност ние двете жени управляваме. Ако трябва по тази линия да се пошегувам, мъжете много ни слушат. Само да кажа нещо и веднага изпълняват. Разбира се, всичко е екипна работа и е много важно хората да се чувстват добре, да е полезен микроклиматът в колектива.
За да ръководиш, а и да работиш просто с хора, е много важно да си емпат, да разбираш тези, с които работиш, дори понякога да си готов да изслушаш личните им проблеми. Предлагаме и добро заплащане. Работя с 4 души трактористи, целогодишно са осигурени. Имам и млад персонал, млади момчета, много амбициозни. Доволна съм от тях, мисля, че и те са доволни.
Иначе персоналът е голям проблем, намирането на добри работници не е лека работа по принцип в земеделието. Моите са много съвестни, дават предложения, не се притеснявам от кражби от лоша обработка. Имах период в практиката си, в който не можех да намеря трактористи, които да не употребяват постоянно алкохол.
Мисля, че да. Поне при нас е така. Взела съм добри, нови машини, които са съвременни, комфортни и улесняват работата. Всичко е много по-цивилизовано. Ако видите трактористите ми, няма да кажете, че са трактористи, както сме свикнали отпреди да ги възприемаме. Те са оператори на селскостопанска техника, добре облечени, цивилизовани.
Не съм купувала машини по програми, със собствени усилия сме се справяли, не разчитам на субсидии, не сме и политически насочени към никой. Гледаме си нашата работа общо взето и на това залагам. Не искам друго. Нека нещата продължават да вървят така и аз съм доволна. Ако сме здрави и времето е благоприятно, какво повече му трябва на един земеделец?
При нас нещата се развиха добре през изминалата година, тази също върви добре. Паднаха снегове и има добри условия за пшеницата и ечемика, да се надяваме, че няма да има засушаване, от две години при нас нещата в това отношение са добре. 2017 г. и 2018 г. бяха лоши при нас. По принцип застраховам всичко, което отглеждаме. Имаше една година с много голяма градушка при нас и се оказа, че ни изплатиха обезщетенията, такива каквито реално трябваше да бъдат. Така че аз съм доволна и винаги застраховам, предпочитам да имаме сигурност.
При нас нямаше такива проблеми със сушата. Добивите бяха добри, пазарът също. Не работим с един или двама купувачи, и, разбира се, търсим по-добрата цена, но избягваме новите купувачи, защото времената са несигурни. Всяка година обаче си продаваме продукцията и сме доволни.
Да, нашите добиви също бяха добри. Ние нямаме поливно земеделие, но не ни удари така сушата. Аз обаче залагам и на качествените сортове, често експериментирам, но специално при пшеницата съм се спряла на жългарските. Много съм доволна от Енола. От нея миналата година имах 700 кг/дка. Имах и площи с българския сорт от Садово, там пък добивът ми беше около 600 кг/дка.
Толкова години съм в земеделието, че то се превръща в начин на живот. Някак си не мога да го видя като странична дейност, която ме затруднява и ми пречи на нещо. Не чувствам да ми тежи, а и все пак вече имам рутината в тази работа. Смятам, че сме облагодетелствани в настоящия момент, ние не сме засегнати от кризата, имаме работа. Планирам работата да си върви.
;void(0);){kind=link}