Кристина Бауер започва да се занимава с животновъдство през 2010 г. Тогава стартира с грижите за 14 млечни крави и 25 юници, които настанява в нова сграда, ремонтирана лично от нея и партньора й Йохан. Кристина Бауер взе участие в конкурса, организиран от  най-голямата европейска фермерска асоциация Копа-Коджека - “Най-иновативна жена фермер”. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Как започнахте да се занимавате със селско стопанство?

С мъжа ми сме градски деца, родом от Австрия. Израснали сме в града и до преди 2010 г. никога не сме мислили, че ще сменим местоположението си. Но тогава се роди всъщност идеята да се преместим на по-тихо място, където ще можем да правим това, което наистина обичаме. И така дадохме три апартамента под наем и се преместихме на село.

Казвате “да правите това, което наистина обичате”. Какво е то? Каква е Вашата страст?

Обожавам да готвя! През 2015 г. започнах да споделям тази моя страст към готвенето и по-скоро печенето в социалните мрежи. След това завърших и обучение за жени в земеделието и започнахме да правя кратки курсове за потребители от всички възрасти - как с продукти от фермата можем да сготвим чудесни ястия.

Всички курсове водя директно от моята кухня във фермата, което е прекрасно, защото така имам достатъчно време и внимание, което да отделя и на детето и съпруга ми. Рецептите са лесни и използваме само фермерски храни. Разбира се, ако някой ни гледа онлайн и не може да се сдобие с фермерска храна - тази от магазина също върши работа.

Какво обичате да готвите най-много?

Обожавам да правя сладкиши. Това са и курсовете, които имат най-голям интерес. Всички рецепти са лесни за приготвяне в няколко кратки стъпки. Печенето също се извършва с обикновени домакински уреди, за да може всеки да повтори десерта и у дома си.

А защо все пак се преместихте на село? Все пак печенето може да се извършва и от града.

Ключовото беше използването на регионални продукти. Такива използваме и в курсовете. По този начин участниците се запознават с продуктите в съответния регион, опознават ги, усещат качеството им и се връщат за още. Така, според мен, се повишава осведомеността за селскостопанските продукти. А това пък влияе върху навиците за купуване на продукти и хранене.