Хатидже е родом от Омурташкия край. Още от малка ниже тютюн заедно с родителите си. Когато завършва училище, избира да продължи висшето си образование в Шуменския университет. Завършва „Български език и история“ и „Турска филология“. Вместо да се развива като преводач или учител обаче, тя се връща към земеделските си корени. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Пътищата й се пресичат с тези на съпруга й Шерфидин Мустафа, който вече 18 години има кравеферма. Самата тя също се регистрира като земеделски производител през 2008 г. и започва с орехова градина по мярката за млад фермер. Днес Хатидже обработва 120 дка с орехи, малини, ябълки, люцерна в землището на село Миланово, на 6 км от Велики Преслав. За тези 18 години е почивала само една седмица, защото работата не търпи отлагане.

Как протича един Ваш ден?

При нас нещата са се случили по стечение на обстоятелствата, но ние свикнахме с това ежедневие. Ставаме рано всеки ден. През лятото започвам рано в 6 и приключвам късно в полунощ. Работата започва в кравефермата, след което преминава на нивата. Занимаваме се с няколко неща едновременно и трябва да ги съвместим.

Има ли кой да продължи започнатото от Вас?

Работата е такава, че изисква много ръчен труд и обхваща цялото ни семейство. Имам двама сина, които помагат. Единият е на 26 години, а другият е на 18 години и сега ще бъде абитуриент. Големият ми син завърши „Растителна защита“ в Шуменския университет и също има стопанство с малини. От няколко месеца е в Белгия, но разбра, че там не е неговото. Надявам се за лятото да се върне и да ни помогне в кампанията по прибиране на малините. 

Остава ли Ви свободно време? Позволявате ли си почивка?

Отглеждаме животни от 18 години. Само веднъж, преди 4 години, сме били на почивка за 1 седмица в Кипър. Нямаме време нито за море, нито за планина. Не звучи добре, но това е действителността. Покрай животните ангажиментът наистина е много голям и няма как да се доверим да ги оставим на някого. Те са част от семейството. 

Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете?

Разбира се, когато виждаме, че малините са много, а не можем да намерим хора, които да ги оберат. Вложили сме труд, усилия, финанси. Това е основният ни проблем през лятото. Има пазари, продукцията се купува, но имаме проблем с работната ръка. Младите не идват да работят на полето, а хората, с които сме тръгнали преди 10 години, вече остаряха.

Как си се представяте след 5 години? За какво си мечтаете?

Представям си, че продължаваме да се занимаваме с това, което сме започнали. Да разширим стопанството и децата ни да бъдат покрай нас и да поемат част от работата, която сме захванали и сме вложили толкова години от живота си.