Калина Забунова е юрист по образование и професия. Преди години, след посещение на изложение на месодайни породи овце, с баща си решават, че ще се справят с предизвикателството да отглеждат месодайната порода овце Ил дьо Франс. Днес в стопанството им в сливенското село Драгоданово те отглеждат вече 300 животни.

Дамите в селското стопанство 

Какви инвестиции направихте в началото?
Започнахме с кредит, собствени средства и участие по Мярка 112 през 2013 г. Закупихме 50 броя чистокръвни животни, днес вече са 300. За да създаваме качествен продукт, е необходимо стриктно спазване на дисциплина относно отглеждането на животните. Тук е моментът да изкажа искрени благодарности към колегите от Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, от които получаваме ценни съвети и обменяме опит още от създаване на животновъдния ни обект. Смятам, че селекционният контрол е ключов момент в създаването на продукт, носещ в себе си всички позитиви на месодайното животно. 

Каква е Вашата роля в стопанството?
Занимавам се изцяло с административната. Моят баща е ветеринарен лекар, истински животновъд със знания и опит в областта. Аз пък като млад човек, имащ достъп до информация и желание да бъда полезна, съм „човекът администратор”. Не е тайна, че без субсидирането на малките производители сметките не излизат. Така успявам да съчетавам професията си с това да бъда полезна на семейството си.

Кое е най-трудно във Вашата работа?
Трудностите са много – от бюрокрацията до намирането на работна ръка, от климатичните условия до различните болести. Но трудности среща всеки работещ човек, някои от тях, за жалост, не можем да предотвратим. 

Какво Ви дава фермерството? 
Да видиш резултата от труда си, качествената продукция и доволния клиент, който се връща отново и отново. 

Как се чувствате като жена в този доминиран от мъжете сектор?
Чудесно. Макар че съм жена, имам най-силната мъжка опора в лицето на баща ми. Не полът, а постоянството и амбицията са определящи. 

Накъде върви българското животновъдство?
Забелязвам, че хората все повече обръщат внимание на храната, която слагат на трапезата си. Но това не е достатъчно. Мисля, че животновъдството ще има добро бъдеще тогава, когато се отглеждат високопродуктивни животни, а не животни само за субсидии. 

Как се виждате след 10 години?
Съвсем скоро ми предстои да изпълня най-отговорната си роля – да стана майка. Не правя толкова далечни планове. Надявам се да сме здрави, всичко друго ще го постигнем.