Енергията, хъсът и позитивизмът на младостта са незаменими във всяка област на живота, а земеделието ни сякаш повече от всякога има нужда от тях. Агри.БГ представя още една млада дама - бъдеща родна надежда в този нелек сектор.

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Иванна Генова е на 23 години от Старозагорско и е на финала на своето обучение в Аграрен университет - Пловдив със специалност „Растителна защита”. Тя и семейството й отглеждат краставици на каменна вата в хидропонна оранжерия в село Землен, изградена по мярка 4.1. Освен това обработват 5 000 дка предимно със зърнени култури. 

С пламък в очите, усмивка на лицето и едно твърде ангажирано за млад човек ежедневие Иванна разказва как мечтае да развива семейния бизнес и родното земеделие.

Предопределен ли беше изборът Ви на професия и какво в нея Ви влече?

 

Моите родители още през 2000 г. са започнали с отглеждането на зеленчуци на открито. Впоследствие разширяват асортимента със зърнени култури, през 2009 г. започнаха и производство на ориз. Да, закърмена съм със земеделието, но като ученичка имах различни идеи за професия, една от които беше "адвокат".

В по-горните класове усетих, че ме влече семейния бизнес и това да го продължа, защото той се гради с много труд през времето. Родителите ми никога не са предопределяли избора ми, сама го направих. Имам по-голям брат, който пръв тръгна в тази посока - агроном полевъд е, реших аз също да се включа.

Фамилното земеделие, предавано в поколенията, създава традиции, опит и е много по-пълноценно. Намирам голям смисъл в това и така направих своя избор.

Включвате ли се вече със своите компетенции в семейния бизнес? Коя част от работата най-много Ви харесва?

 

Включвам се както мога, имам още много да уча. Колкото повече научаваш, разбираш, че нищо не знаеш, както са казали хората. Това е професия, която се учи цял живот. В бизнеса всички аспекти са ми интересни, някои не са толкова приятни например бюрокрацията, но няма как без нея. Най-интересни са ми всичките селскостопански мероприятия, които извършваме както при зеленчуците, така и при зърнените култури – те са коренно различни от гледна точка на агрономията. 

На какво ще заложите Вие в бъдеще?

 

Определено искам това да е хидропониката. При правилно отглеждане на културата в оранжерията това може да бъде едно доста чисто производство без излишна химия. Реално хидропониката е възможност за екологично земеделие. Затова ние и останалите производители в сектора недоумяваме защо точно тя бива изключена от помощта по обвързана подкрепа без да се предлага алтернатива. Във всички страни, от които внасяме зеленчуци, хидропониката е по някакъв начин стимулирана, така ние не сме конкурентноспособни.

Предстои Ви да се развивате в земеделието, кои са проблемите, които виждате на този етап?

 

Редица са, разбира се, но смятам, че субсидиите са само една брънка от проблемите на българското земеделие. Пазарът у нас все още не е устроен в подкрепа на родното производство, там затрудненията са най-сериозни, което според мен прави и ефекта от субсидиите по-слаб.

Все още нямам голям опит, но забелязвам че прекаленият и безразборен внос, а и дъмпинговите цени са сериозна бариера за зеленчукопроизводителите специално. Миналата година много колеги се отказаха от оранжерийното производство именно с този мотив. А в същото време както ние, така и много други земеделци можем да предоставим на потребителите доста качествена стока.

Вашият пазар за зеленчуци къде е?

 

Засега работим с посредници и търговци, опериращи предимно на борсата. Твърде малка оранжерия сме на този етап за да покрием количествата, изисквани от големите вериги.

Какво обичате да правите в свободното си време?

 

Обичам да пътувам. Особено след пандемията се опитвам да посещавам повече места, най-вече покрай семейния бизнес и участието ни в различни изложения. Аз приемам тези събития като почивка, нищо че е са свързани с работата, но научавам нови неща, срещам се с хора, обменям опит, наслаждавам се на всичко това. 

Как се виждате след пет години?

 

В професионален план ми се иска да съм вече активно работеща по посока развиване на семейното стопанство и модерното земеделие. Много бих искала пазарните условия също да са по-нормални и държавата да стои зад производителите си.

Мислим вече за втора оранжерия, въпреки че засега е доста трудно, но аз съм на 23 г., брат ми е на 28 г. и както се казва трябва да си намерим занимания за бъдещето. Виждам, че да изградиш добро стопанство е тежко и упорито занимание, но пък смятам, че няма да е интересно, ако ни е твърде лесно.