Енергията, хъсът и позитивизмът на младостта са незаменими във всяка област на живота, а земеделието ни сякаш повече от всякога има нужда от тях. Агри.БГ представя още една млада дама - бъдеща родна надежда в този нелек сектор.
Иванна Генова е на 23 години от Старозагорско и е на финала на своето обучение в Аграрен университет - Пловдив със специалност „Растителна защита”. Тя и семейството й отглеждат краставици на каменна вата в хидропонна оранжерия в село Землен, изградена по мярка 4.1. Освен това обработват 5 000 дка предимно със зърнени култури.
С пламък в очите, усмивка на лицето и едно твърде ангажирано за млад човек ежедневие Иванна разказва как мечтае да развива семейния бизнес и родното земеделие.
Моите родители още през 2000 г. са започнали с отглеждането на зеленчуци на открито. Впоследствие разширяват асортимента със зърнени култури, през 2009 г. започнаха и производство на ориз. Да, закърмена съм със земеделието, но като ученичка имах различни идеи за професия, една от които беше "адвокат".
В по-горните класове усетих, че ме влече семейния бизнес и това да го продължа, защото той се гради с много труд през времето. Родителите ми никога не са предопределяли избора ми, сама го направих. Имам по-голям брат, който пръв тръгна в тази посока - агроном полевъд е, реших аз също да се включа.
Фамилното земеделие, предавано в поколенията, създава традиции, опит и е много по-пълноценно. Намирам голям смисъл в това и така направих своя избор.
Включвам се както мога, имам още много да уча. Колкото повече научаваш, разбираш, че нищо не знаеш, както са казали хората. Това е професия, която се учи цял живот. В бизнеса всички аспекти са ми интересни, някои не са толкова приятни например бюрокрацията, но няма как без нея. Най-интересни са ми всичките селскостопански мероприятия, които извършваме както при зеленчуците, така и при зърнените култури – те са коренно различни от гледна точка на агрономията.
Определено искам това да е хидропониката. При правилно отглеждане на културата в оранжерията това може да бъде едно доста чисто производство без излишна химия. Реално хидропониката е възможност за екологично земеделие. Затова ние и останалите производители в сектора недоумяваме защо точно тя бива изключена от помощта по обвързана подкрепа без да се предлага алтернатива. Във всички страни, от които внасяме зеленчуци, хидропониката е по някакъв начин стимулирана, така ние не сме конкурентноспособни.
Редица са, разбира се, но смятам, че субсидиите са само една брънка от проблемите на българското земеделие. Пазарът у нас все още не е устроен в подкрепа на родното производство, там затрудненията са най-сериозни, което според мен прави и ефекта от субсидиите по-слаб.
Все още нямам голям опит, но забелязвам че прекаленият и безразборен внос, а и дъмпинговите цени са сериозна бариера за зеленчукопроизводителите специално. Миналата година много колеги се отказаха от оранжерийното производство именно с този мотив. А в същото време както ние, така и много други земеделци можем да предоставим на потребителите доста качествена стока.
Засега работим с посредници и търговци, опериращи предимно на борсата. Твърде малка оранжерия сме на този етап за да покрием количествата, изисквани от големите вериги.
Обичам да пътувам. Особено след пандемията се опитвам да посещавам повече места, най-вече покрай семейния бизнес и участието ни в различни изложения. Аз приемам тези събития като почивка, нищо че е са свързани с работата, но научавам нови неща, срещам се с хора, обменям опит, наслаждавам се на всичко това.
В професионален план ми се иска да съм вече активно работеща по посока развиване на семейното стопанство и модерното земеделие. Много бих искала пазарните условия също да са по-нормални и държавата да стои зад производителите си.
Мислим вече за втора оранжерия, въпреки че засега е доста трудно, но аз съм на 23 г., брат ми е на 28 г. и както се казва трябва да си намерим занимания за бъдещето. Виждам, че да изградиш добро стопанство е тежко и упорито занимание, но пък смятам, че няма да е интересно, ако ни е твърде лесно.