Евдокия Кръстева е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд  „Земеделие” (ДФЗ) от 16 май 2019 г. с ресори „Селскостопански пазарни механизми", „Инвестиционни схеми за подпомагане" и „Програма за морско дели и рибарство 2014-2020".
Евдокия Кръстева има две магистратури – по право и по аграрна икономика от Университета за национално и световно стопанство.
Кариерата си започва в Министерство на земеделието, като в периода от 2005 г. до 2008 г. е представител в Комитета по Вино към  Европейската комисия (ЕК) и в Работната група Вино към Съвета на ЕС. След което работи в Министерския съвет. В периода 2012 г. - 2105 г. отговоря за ЕИФ в постоянното представителство на Република България в Брюксел. 

Дамите в селското стопанство


Завършвайки аграрна икономика защо не се заехте с фермерство, а се насочихте към администрацията?

Винаги съм имала интерес към този важен за икономиката отрасъл, който изиграва ключова роля за появата на човешката цивилизация. Интерес не само към историята на възникването му, а и към неговото развитие. Ето защо, когато кандидатствах икономика в УНСС, без никакво колебание, поставих тази специалност като мое първо желание.

Но завърших и право, което даде малко по-различна посока на интереса ми към селското стопанство, повлияна от правото на Европейския съюз (ЕС) и по-конкретно от Общата селскостопанска политика (ОСП). В този период Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) беше обявило конкурс за експерти в дирекция „Европейска интеграция“. Комбинацията от икономика и право ми даде шанс да се посветя на земеделието, но ме постави и пред предизвикателството, това да се случи в изключително съдбовен за земеделието момент, а именно началото на подготовката на страната ни за членство в ЕС и конкретно - подготовката по глава „Земеделие“ от преговорния процес. Започнах да се занимавам с хармонизиране на националното ни законодателство в областта на селското стопанство с правото на ЕС именно по отношение на разплащателната агенция и подпомагането със средства от фондовете на ОСП.

Екипът ни тогава имаше възможността да проучи практическия опит  в тази насока на държави като Великобритания, Гърция, Австрия, Ирландия, Нидерландия. Натрупаният опит през тези първи години в началото на професионалния ми път, изигра решаваща роля за моето развитие през годините. Имах невероятния късмет да работя и да се уча от хора, за които работата в администрацията, е кауза и дълг, и до днес.   

Изглежда ли българското земеделие по различен начин от Брюксел?

Когато започнах работа в МЗХГ почти всяка седмица бяхме в Брюксел – поредица от технически срещи, технически дискусии, различни формати. Малко по-късно, в периода от 2005 г. до 2008 г. бях представител на България в Комитета по вино към ЕК и в Работна група Вино към Съвета на ЕС. Погледът към българското земеделие, макар и от много по-голямо разстояние, е същият, но отговорността е различна.

Там, без значение от формата на срещата, дали е ЕК или Съвета, заставаш не с твоето име, а с името „България“. Там, където се обсъждат европейските политики, погледът към земеделието означава да го разбираш това земеделие, да му познаваш силните и слабите страни, чувствителните въпроси, да „дишаш чрез него“, за да можеш не просто да гласуваш, а да участваш и „воюваш“ за своя интерес, а именно този на страната.

Защото правилата са общи за всички държави от ЕС, но няма как те да не отразят спецификите, когато и където е нужно и аргументирано, на отделната държава. Защото, извеждайки идентифицираните специфични потребности, тогава можеш да насочиш в правилната посока и политиката на подпомагането. 

Била сте главен секретар на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Как виждате към днешна дата развитието на този сектор? 

Беше също в предприсъединителния период. Създадохме агенцията тогава, в съответствие с изискванията на ЕС, да има орган, който да отговаря за лозарския потенциал и регистър на страната. Взаимно се учехме, администрация и бранш. Не беше лесно, имаше и съпротива, защото за първи път се въвеждаха нови изисквания, правила, понятия, процеси, като права на засаждане, национален резерв, трансфер на права и пр.

Тук опитът, който взехме беше от държави като Франция, Австрия, Италия. И този опит прилагам и днес по отношение на лозаро-винарската програма. Като главен секретар тогава изведох ИАЛВ на второ място в класацията за администрация на годината. От тогава до днес секторът бележи развитие по отношение, както на  обновяването на лозата и модернизирането на избите, така и при разработването на успешни маркетингови стратегии и промоциите на вина.  

Пчеларският сектор също е Ваш ресор. 

Основната цел на подпомагането по програмата за пчеларство е подобряване на условията за производство и търговия с пчелния мед и други пчелни продукти, повишаване знанията и уменията на пчеларите при отглеждането на пчелните семейства, на качеството и конкурентоспособността на пчелните продукти.

От присъединяването ни към ЕС до момента за инвестиции са изплатени на пчеларския бранш над 47 млн. лева,  извършени са 1, 9 млн. третирания на пчелни семейства с препарати за борба срещу вароатозата, 16 000 изследвания на физикохимични показатели на пчелния мед, закупени са 3 350 актива за първичен добив и обработка на пчелни продукти и инвентар за подвижно пчеларство, близо 260 000 пчелни кошери, над 130 000 пчелни семейства и т.н. В следващия програмен период 2021—2027 г. секторът е сред приоритетните в ЕС, с  увеличено финансовото участие на ЕС. 

Върви ли Ви работата по мед и вино? Кои са предизвикателствата?

В живота има и хубави, и не толкова хубави дни. И в работата е така. Предизвикателства си има. Но това, което ме зарежда и мотивира, е усещането, че се занимавам с това, което съм учила и което разбирам, в едно с удовлетворението в края на деня. Обичам си работата, защото я върша с любов, а тогава тя носи удовлетворение.

Опитвам се да „запаля искрата“ и в колегите си, да ги заредя, да ги мотивирам, защото опитът ми показва, че само тогава наистина има смисъл от администрацията. А смисълът го откриваме в удовлетвореността на бранша от нашите усилия. Доволен ли е браншът, посоката е вярна. Успешно ли е инвестирал в себе си - в това е смисълът. 

Според Вас твърдението, че субсидиите изкривяват селското стопанство вярно ли е? Отнася ли се за лозаро-винарския сектор? 

Инвестициите, допустими по двете основни мерки за подпомагане на лозаро-винарския сектор с европейски средства, са „преструктуриране и конверсия на лозя“ и „инвестиции в предприятия“. Инвестициите по тях допринасят за повишаване качеството на произвежданото вино, респективно допринасят за постигане на по-голяма конкурентоспособност.

Мярка „инвестиции в предприятия“ цели модернизиране на винарските предприятията и повишаване на тяхната конкурентоспособност чрез  закупуване на нови машини и съоръжения, свързани с процеса на производство и съхранение на вино, строителни дейности за сгради, предназначени за производство и съхранение на вино, контрол на качеството на произведените вина и др. Тези инвестиции са дългоочаквани от бранша.

Възможността за тяхната финансова подкрепа със средства от ЕС се предостави на бранша у нас за първи път през 2019 и само за период от две години се модернизираха предприятия за над 23,4 млн. лв. Като предпочитана инвестиция по мярката, интересът е най-голям към закупуването на ново, по-модерно оборудване. Инвестиции със средства от ЕС по мярка „преструктуриране и конверсия на лозя“ се реализират у нас от началото на присъединяването ни към ЕС, като интересът към тези инвестиции от страна на производителите продължава да бъде висок. За тринадесетте години от нейното прилагане са извършени инвестиции при 53% от лозята.

Основният интерес е към дейностите, свързани с презасаждане и изграждане на хидромелиоративни съоръжения, към подобряване на техниките на управление на лозята – изграждане на шахти и канали за отводняване, изграждане или реконструкция на тераси, смяна на формировка и др. 

Има ли начин фермерите да се еманципират от зависимостта си от европейските средства?

България е член на ЕС и Общата селскостопанска политика ще продължи да бъде важен фактор за развитието на земеделието на ЕС, респективно в България. След като фондовете са основен инструмент на тази политика и ние сме член на ЕС, нашите фермери следва да се възползват от всички възможности за подкрепа на сектора, за да могат да бъдат конкурентоспособни. 

Как си представяте българското селско стопанство и в частност лозаро-винарския сектор след 10 години? 

Секторът ще бъде още по-развит, по-модерен, по-иновативен, по-атрактивен за привличане на млади хора, технолози, лозари и пр. Вярвам, че ще се е повишил интензитетът на малкия и среден бизнес, делът на малките семейни бутикови изби, на тези със затворен цикъл на производство от собствените лозови масиви до готовите вина.

Развитие ще има и по отношение на нови по-иновативни решения, повече зелени инвестиции, биологично производство. Надявам се, че стандартът на живот на заетите в него адекватно да е по-висок, чувствително да се насочат повече ресурси и към опазване здравето на хората и околната среда.

Всичко това естествено ще се отрази положително върху конкурентоспособността на сектора, отваряйки пред него нови пазари и възможност за реализация на продукта. Не случайно този сектор е емблематичен за България, не случайно за него се отнася максимата, че трябва да му се отдадеш изцяло и ако го направиш, е за цял живот.