Елисавета Витанова се занимава с биоземеделие вече 10 години. Стопанството на фирмата, на която е управител, се състои от 160 дка. Намира се в град Дупница и едно близко село – Тополница. Грижи се основно за трайни насаждения, има и овощен разсадник, а на малка площ отглежда биозеленчуци. По образование е инженер-лесовъд. Преди години завършва и магистратура по растителна защита, която да й е полезна в работата. 

Дамите в селското стопанство

Как се захванахте със земеделие?
Когато започнах работа във фирмата, се занимавах с овощния разсадник. Покрай него, за да запълним част от земите, създадохме трайните насаждения. И за да осигурим още заетост извън сезона, направихме два парника за зеленчуци по 150 квадрата.

Успявате ли да се издържате само с тази работа?
Много трудно. Добре, че има субсидии, аз го признавам. Ако ги нямаше и тях, наистина щяхме да фалираме. Единственото решение е добавена стойност към всеки продукт, което ще рече, че трябва да се развиваме с някаква преработка. Грехота е тази хубава стока да се разхищава.

Къде реализирате продукцията си?
Основно на фермерските пазари в София. Откъм информираност и заинтересованост българският клиент вече е по-взискателен. Той иска да се увери, че продуктът, който се предлага, е наистина органичен, екологично чист, със сертификат.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?
Това, че клиентите имат доверие в нашите продукти, че ни се усмихват, обаждат ни се по телефона. Има хора, които наистина ценят нашия труд. Освен това работата сред природата, на полето, на чист въздух ме избавя от стреса, пази ме от лошите мисли.

Това ли Ви мотивира да продължавате да се занимавате със земеделие?
Абсолютно. Не ми се бяга от това място. Много е красиво. Точно срещу мен има планина. Дори само заради самата гледка не бих се отказала.

Как се виждате след 5 години?
По същия начин, но в малко по-добра среда. Дано да имам средства да си облагородя разсадника. Внучето също да дойде да помага или поне да тича на воля. Отскоро синът ми се включи да помага. Надявам се да му хареса и да ме наследи някой ден.