9 сорта пипери са заложили в семепроизводствената си програма за настоящата година от Института по зеленчукови култури “Марица” в Пловдив, разказа пред Агри.БГ доц. д-р Величка Тодорова, специалист в областта на селекцията на пипера. Тя стои в основата на създаването на много от сортовете пипери, които днес се засаждат в България и които всеки един от нас вкусва на трапезата си.
“В момента в процес на изпитване са кандидат-сортовете “Златина” и “Дан-дан”, докато “Руевит” и “Балтовска капия” в средата на тази година бяха признати след двугодишното изпитване”, разказа специалистът.
Сортът “Златина” има оранжево обагрени плодове в ботаническа зрялост, “Дан-Дан” пък се характеризира с устойчивост на болести.
“Интересът към семената е голям”, отчита доц. Тодорова. И отчита, че именно настроенията на производителите са водещите при залагане на семепроизводството в института всяка година.
“Например, към сорта “Ивайловска капия”, който е признат 2017-2018 г, интересът е страшно голям, защото капията е много вкусна, с много по-високо сухо съдържание от сръбските пипери и много потребителите я търсят. Производителите я търсят по-скоро заради добива, едрината на плода, докато потребителят търси този сорт, защото е много вкусен. Този сорт заема и най-големи площи за семепроизводство при нас”, разкава доц. Величка Тодорова.
В зависимост от заявките на производителите за семена специалистите залагат и площите с тях.
“По заявка на производители можем да гледаме и други сортове. Например, тази година не сме заложили семепроизводство на сорта “Бял Калинков”, но пък сме заложили “Български ратунд”. Стремя се да поддържаме колекцията. За мен традициите е много важно да се съхраняват такива, каквито са”, категорична бе доц. Тодорова.
В ИЗК “Марица” производителите на пипер могат да намерят и традиционните сортове пипер за мелене.
“Дълго време сортовете “Гороглед 6” и “Букетен 50” бяха двата основни сорта за пипер за мелене в България. С мои колеги създадохме “ИЗК Рубин”, който противно на тези два сорта е с висящи плодове, което предполага по-малко получаване на слънчеви пригори по плодовете, което е много важно за пиперопроизводството”, разказа селекционерът на пипер.
По думите на доц. Величка Тодорова обаче пиперопроизводството става все по-труден занаят, тъй като старите, вещи стопани, се оттеглят.
“Площите с пипер намаляват, но ние не се отказваме. Продължаваме да работим в посока да задоволим изискванията на потребителите както за качество, така и за устойчивост. Ще ми се пиперопроизводството да има бъдеще, но проблемите са много - лошите метеорологични условия, които са в последните години, основното - липсата на работна ръка. Надявам се, че с новите технологии, които се предлагат сега, да се възстанови пиперопроизводството и цялото зеленчукопроизводство”, коментира доц. Тодорова.
0 КОМЕНТАРА