Десислава Кръстанова и съпругът й Васил Атанасов се занимават със земеделие още като тийнейджъри. Отглеждат предимно домати и краставици в отопляеми оранжерии. Наблягат на розовите български домати, както и на сортовете пинк рок и исмини. Краставиците са калунга, колумбия, дефенс. Площта на семейното стопанство е около 35 дка в родното им село Мирянци, област Пазарджик.
 
 
Защо решихте да се захванете със земеделие?
Основите положиха родителите на съпруга ми, а ние продължихме. Доразвиваме стопанството, всяка година правим по нещо ново, разширяваме. С голям хъс и интерес си гледаме работата. 
 
Какви съвети Ви дават Вашите родители?
Най-вече да не се отказваме. Всеки ден научаваме нещо ново. Допитваме се до агроном, контактуваме и с други производители. 
 
С какви проблеми се сблъсквате във Вашата работа?
Пазарите са ни по-проблемни. Имаме склад на зеленчуковата борса в село Огняново. Предимно там продаваме стоката си. С работната ръка нямаме никакви трудности. Имаме хора, на които можем да разчитаме целогодишно. 
 
Кандидатствали ли сте по Програмата за развитие на селските райони?
Да, миналата година подадохме документи по мярка 6.1. Идваха на проверка и сега чакаме одобрение. Ползвахме услугите на консултант и за един ден оправихме документите, не срещнахме трудности. При нас нещата се случват лесно, защото сме много упорити и си гледаме добре работата. 
 
Как успявате да съчетавате работата с грижите за две малки деца?
Малко ми е трудно, защото не мога постоянно да съм при тях. Едната ми дъщеря е на детска градина, а другата е на 7 месеца. Имам жена, която ми помага с децата по 6–7 часа на ден, иначе няма как да се справя. Но след работно време аз се грижа за тях.
 
Учили сте психология. Къде е пресечната точка със земеделието?
Да, бях студентка, но прекъснах. Имахме доста работа и нямаше как да се получат нещата. Но наученото със сигурност ще ми помогне в общуването с хората в сектора и най-вече на мен самата.
 
Бяхте номинирана за „Фермер на Тракия“ за 2018 г. Какво означава за Вас това признание?
Зарадва ме, защото всеки се труди и е хубаво да види как успява с работата си.
 
Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Децата! За тях човек прави всякакви жертви и компромиси, за да имат по-добро бъдеще. 
 
Какво разрастване планирате? 
В проекта по мярка 6.1 сме задали един декар разширяване. Най-вероятно ще го направим повече. Сега правим и складове. Кандидатстваме и за по-голям трактор.
 
Какви са надеждите Ви за в бъдеще?
Иска ми се в България да има по-голямо развитие за земеделците, защото ние работим, но пласирането на стоката е проблем. Мечтата ми е да произвеждаме много, но и да можем да продаваме. Трябва да е по-лесен достъпът до големите супермаркети. Иначе намирам време за всичко, дори за себе си. Всичко е планирано до секунда.