Десислава Гунчева е съсобственик на стопанство за рози, лавандула и малини. Фермата има и собствено био малиново вино, което произвежда под марката "Кубера". Наред със земеделието, Десислава работи с деца с аутизъм, като мечтата ѝ е един ден да съчетае допирните точки между двете. 

ДАМИТЕ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Коя е Десислава Гунчева?

От Сопот съм, но съм родена в Карлово. Завършила съм във Варна висше образование в областта на хотелиерството и туризма. Работих известно време по специалността си и след това с приятеля ми заминахме за Лондон. Там прекарахме 3 години и се върнахме със спестени средства. Заминахме с първоначалната идея да съберем пари и да си закупим земя, на която да отглеждаме маслодайна роза. Точно преди да вземем това решение, помагахме с брането на розите на баба ми и ни се стори, че това е много лесна работа и начин да се изкарат нелоши пари за кратко време. После се оказа, че това не точно така. И след две години, прекарани в България, пак се озовахме в Лондон. Този път за 6-7 години. Аз взех още една бакалавърска степен - по психология. Когато се върнахме за втори път в България, започнахме да се занимаваме със земеделие, а аз работя отделно и с деца с аутизъм в Пловдив.

Как успявате да комбинирате две толкова отговорни задачи?

Времето ми е разпределено между земята и децата. Успявам да ги съчетая. Ако на едната работа има напрежение, си почивам с другата и обратно. И двете неща зареждат по различен начин, и двете са ми приятни за вършене и удовлетворяващи. Още сме далече от този момент, но имам идея, че в бъдеще може децата да започнат да посещават нашето стопанство, дори с родителите си, и да прекарват време след природата.

Изглежда от самото начало сте искали да се занимавате със земеделие и сте работили за осъществяването на тази мечта?

Да, всичко дойде от идеята, че работата няма да е много, а средствата ще бъдат достатъчни за осигуряване на нормален стандарт на живот. Ние живеем в розовата долина, където винаги, всяко семейство е притежавало парче земя със засадени рози. С тях са си помагали в прехраната. Баба ми също има 1 декар наследствена земя с рози и от там дойде идеята, че това е начинание, което да дпоринесе за нормален стандарт на живот. Но нещата изобщо не стояха така. След като веднъж бяхме започнали, вече нямаше как да се откажем. Доста е трудно, срещаме много проблеми, но засега се справяме.

Как стигнахте от розите до малините и производството на малиново вино?

Идеята беше на моя партньор. Той винаги е искал да произвеждаме вино. Но тъй като нямаме лозя, малините бяха една добра алтернатива. На пазара вече има малинови вина и решихме да пробваме. Същевременно искахме да увеличим стопанството и да закупим повече земя. Затова се включих в мярката за подкрепа на млади фермери с предложението за малините. Виното се получи много добър и качествен продукт. Освен това е много интересно. Не съжалявам в нито един момент, че сме започнали да го правим. Срещаме се с много позитивни хора. Всички са добронамерени и е много готино. Дали защото е алкохол и алкохолът в някаква степен социализира хората, не знам. Но може да се каже, че е това, което сме търсили.

Какво лично Вие правите в стопанството?

Аз мога да правя всичко. Избягвам някои неща. Не харесвам въобще да копая. Но участвам в брането, в записвания, координация, организация, на труда; в товарене, разтоварване, пакетиране. Обичам да се забавлявам, но когато работя - работя. Участвам и в производството, реализацията. Партньорът ми повече се занимава с полската работа, но в кампания аз също съм на полето.

Какви са основните проблеми, които срещате?

Основната пречка е с липсата на работна ръка. Също така, малко е субсидирането, няма и контрол върху изкупните цени на пазара. Би могла да се въведе минимална цена за изкупуване на продукцията. При маслодайната роза, например, цените варират от 6-7 лв. до 1,50-2 лв. за килограм, което е немислимо, съотнесено към разходите, които се правят.

Обичате ли това, което правите?

Определено. И се стремим всички пречки и спънки около виното да ги приемаме по-леко, за да не го натоварваме и него с негативни емоции. Приятно е, наистина. Стремя се да правя неща, които обичам, защото в този кратък живот не си заслужава човек да си губи времето с неща, които не харесва.

В какво вярвате?

В себе си. В хората около мен. В приятелите. Вярвам в доброто у хората. Всеки има някъде в себе си заложено и всеки иска да го покаже, стига да бъде поканен да го направи. Хората показват това, което са предразположени да покажат. А всички имат в себе си добронамереност и доброта, която не винаги изплува.

Какви са предизвикателствата, които поставяте пред себе си в личен план?

Надявам се виното ни да стане еквивалент на малиново вино. Когато се говори за това, да се говори за "Кубера". Да доставя удоволствие на хората и да бъде на тяхната маса. Да има частица от нас в домовете на хората, в заведенията. Имам много идеи, нядявам се да се осъществят. Мислим да предложим и други продукти, които да са само от малина. Аз съм против купажирането. Предпочитам да разнообразим продукта, който имаме в момента. Малината е много хубав плод, много полезен и си заслужава да бъде ползван във всичките ѝ варианти.

С какво женският стил на работа се отличава и допринася в земеделието?

Може би с дипломацията. Мъжете са по-импулсивни. А в земеделието се работи с доста хора, най-различни. Към всеки е необходим индивидуален подход. Аз съм по-спокойна. Мъжете често много се притесняват, че нещата няма да се случат. Докато аз вярвам, че всичко ще се нареди накрая. 

Дамите в селското стопанство: Татяна Пенчева

Остава ли свободно време и какво обичате да правите в него?

Работата е на моменти. Има моменти, в които имаш време само да спиш, но и такива, в които е по-редуцирана. Тогава вече можеш да обърнеш внимание на нещата, които харесваш. Обичам социализацията, срещи с приятели, Балкана, природата. Много обичам разходките. Хубавата музика, разбира се.

Какво бихте посъветвали дамите, които мислят да се захванат със земеделие?

Първо трябва да знаят, че е доста трудно. Предизвикателно, трябва да се запасят с много търпение и железни нерви. И трябва да бъдат готови да работят. На моменти и физически труд при полски условия. Всеки, който е взел решение в началото е доста ентусиазиран и в някакъв момент този ентусиазъм пада. Но ако са решили да го направят, просто да продължават. С борба се случват нещата - бавно, трудно, но все пак се случват.