Денка Георгиева е биопроизводител от село Исперихово, община Брацигово, Пазарджишко. Заедно със семейството си тя стопанисва 42 декара сертифицирани градини с кайсии, ябълки, сливи, круши и череши. Отглежда също чушки, домати и ягоди, които преработва в малък цех. Семейната продукция – сладка, сиропи и други, се радва на голям интерес на Фермерския фестивал в София.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Ще бъде още по-добре механизирано. Който няма достатъчно оптимизъм, може би ще го изостави и ще останат най-сериозните земеделски производители. Така си мисля аз. В моето семейство сме подготвени. Едната ми дъщеря и двамата ми зетя са агрономи. Другата ми дъщеря завърши специалност „Екология“.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Аз по професия съм машинен инженер. Връщането на земята съвпадна с раждането на втората ми дъщеря. Трябваше да съчетая отглеждането на децата с грижите за земята. Ние с моя съпруг сме такива, че се отнасяме с отговорност към наследството. Затова решихме земята да си я обработваме. Впоследствие създадохме градини. Засявали сме най-различни култури.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Човек никога не трябва да се отчайва. Каквото и да започне, дори не винаги да е спечелил от това, с което се е захванал. Примерно, насял си дадена култура и не си спечелил достатъчно. Може и на червено да бъдеш, но въпреки всичко човек не трябва да губи кураж. Винаги трябва да има оптимизъм и да гледа напред.
 
- Кое Ви амбицира?
- Амбицира ме това, че плодовете на нашия труд се виждат. Има интерес вече и към биопродуктите. В началото нещата не бяха чак толкова розови, когато засяхме градините. Ние винаги сме имали оптимизъм, защото ако човек няма оптимизъм, не трябва нищо да прави. В началото нещата бяха малко по-трудни, но сега вече виждам плодовете на нашия труд. Особено, когато ходим на Фермерския пазар. Контактът с клиентите, одобрението, хората харесват нашите продукти. Това ни доставя удоволствие – на мене, на съпруга ми, на семейството.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Старая се да бъдат изпълнителни. Задачата, която съм поставила на човека, да бъде изпълнена, както трябва – засаждане, окопаване или каквото и да било. Малко има проблем вече с работната ръка, но все пак при нас се намират съвестни хора. Обикновено с жени работя. Има и мъже, които ни помагат. Най-важното е да са съвестни и да работят като на свое. При нас на село, общо взето, хората са такива. Няма лоши, не. Аз съм доволна от хората, с които работя. Работливи са. Те самите си сеят. Имат си ниви. Хората са съвестни и може да се разчита на тях.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Доста трудна е като цяло работата в селското стопанство. Въпреки всичко, земята ни е дадена, както се казва – от Бога и от родителите преди нас, от бабите и дядовците – при нас така се получи. Земята не трябва да се изоставя. Сега вече има и техника, работна ръка. Обработването на земята вече е по-улеснено. Хората в миналото не са изпадали в отчаяние, въпреки че със съвсем примитивни орала и животинска тяга са обработвали земята.
 
Човек трябва да гледа напред. И важното е да иска да произвежда качествена храна. Макар и в по-малки количества, особено за биохраните. По принцип, всичко, което човек иска да произвежда, трябва да бъде качествено, да бъде на ниво и това ще води към успеха в агробизнеса.